Явно правителството се стреми към най-малки рискове в краткосрочен план за сметка на проблеми, които могат да възникнат в по-далечно бъдеще.

Това заяви икономистът проф. д-р Ганчо Ганчев по повод одобрението от НС на два законопроекта на правителството за теглене на заем от 1.2 млрд.лв. за попълване на резервите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и подпомагане оптимизирането на структурата му на финансиране, предаде БГНЕС.

Смятам, че би могло да минем и с по-ниски заеми, но очевидно кабинета на Борисов не е склонен на такъв подход, каза той.

Явно парите от КТБ не се връщат и тази финансова пробойна е трябвало да се запълни. Предполагам, че този факт е накарал правителството да вземе решение за ново гаранционно споразумение за теглене на заем, заяви проф. Ганчев.

Вероятно след като минат стрес тестовете на банките се допуска да има някакъв спад в доверието към тях и е възможно правителството в тази връзка да се стреми да поддържа по-голям фискален резерв, ако трябва да се помага, добави икономистът. Може би, някои от кредитните институции ще се наложи да се рекапитализират и е възможно в това участие да вземе и държавата. От гледна точка на по-голяма сигурност, предполагам, това да е бил един от мотивите на правителството за този заем от 1.2 млрд.лв.

Анализът показва, че има и други варианти да се решат тези задачи - примерно чрез фискалния резерв, но кабинетът е решил да тегли заем, защото в момента се стреми към по-голяма сигурност, прехвърляйки част от проблемите на бъдещи правителства, подчерта проф. Ганчев.