За пореден скандал с активното участие на лидера на националистите от Атака Волен Сидеров в известния столичен ресторант "Къщата с часовника", разказа във фейсбук публикация друга посетителка на същото заведение, която публикува и снимки от неприятната случка.

Според Ася Иванова тя и колегите ѝ и фирмени партньори, предимно от чужбина (Дания, Норвегия, Австрия, Франция, Италия, Великобритания), са били тормозени от народния-представител и неговата компания, пише OFFNews.

На масата на политика от Атака се пушело в нарушение на забраната, а само две минути след като седнали на масата човек от компанията на Сидеров потърсил конфронтация с гостите, които говорели на английски език.

След оплакване до персонала на заведението, че има забрана за пушене и че законът трябва да се спазва, следва интересен развой. В заведението след броени минути влиза цигански оркестър под видимото одобрение на националисткия лидер. Според Ася провокацията е била насочена именно към нейната компания. Сидеров поискал от чужденците да дадат някой лев за музиката и когато те си тръгвали, ходел с тях чак до улицата, подвиквайки:

„Гейс, говорете на български, в България сте, в България се говори на български“.

OFFNews потърси за коментар по случая "Къщата с часовника", но никой не отговаряше на телефона на ресторанта.

Ето целия разказ за случилото се на Ася Иванова:

Да напиша този пост ми отне 72 часа, много нерви, мисли и въпроси. Въпроси за България, в която пребиваваме. България на Делян Пеевците, България на Волен Сидеровците, България, в която GPgate е възможен, България, в която разследващи журналисти са случайно изнасилени, брутално обезобразени и убити в парка, България, в която ремонтът на Графа струва 24 млн., а качеството е съмнително, България, в която всичко се случва по втория начин. България, която едно малцинство престъпници от 20 години насам погребва заедно с труповете и сенките на онези, които опитват, пишат жалби, пускат сигнали, борят се и накрая тихомълком се примиряват.

На мен ми се случи във вторник. Случи се за около час, към 10 вечерта, но остави трайна следа.

С колеги и фирмени партньори, предимно от чужбина (Дания, Норвегия, Австрия, Франция, Италия, Великобритания), отиваме на вечеря в ресторант „Къщата с часовника“ на ул. Московска 15. Още с влизането прави впечатление, че в заведението се пуши, без да обърнем внимание, от къде идва димът. Още не сме се настанили и човек от съседната маса ни прави забележка на развален английски, нещо от сорта „We try speak business“, или с други думи твърде сме шумни. Двама от колегите учтиво се извиняват и намаляват тона, нещо съвсем типично за хора с възпитание, на които е направена забележка. Усещам, че нещо не е наред.

Пушенето продължава, в заведението димната завеса вече става чувствително неприятна. При едно случайно излизане до тоалетна, на връщане забелязвам от къде идва димът – а именно от съседната маса и кой го причинява, а именно Народен Представител в 44-то Народно Събрание на Република България и Председател на партийна група „Обединени патриоти“ г-н Волен Сидеров и компания. Фактите към момента: 1) Волен Сидеров си позволява да пуши в заведение при забрана за тютюнев дим, наложена на територията на ЕС. 2) Волен Сидеров е обграден предимно от млади хора. 3) Човек от компанията на Волен Сидеров потърси конфликт 2 минути след като бяхме влезли в заведението.

Опасенията ми се оказват верни. Намирам решение. Оплаквам се на дама от персонала с молбата да говоря с управителя. Тя ме моли за търпение, изчезва, връща се и предлага да ни раздаде пепелници, което определено не беше целта на моето оплакване. Човек от нашата група учтиво моли компанията на съседната маса да преустанови пушенето, на което те реагират с отовора „не разбираме какво казваш бе, говори на български, ти си в България“. Отказваме се.

21.29 часа провеждам разговор с Дежурен здравен инспектор по сигнали за нарушения относно забраната за тютюнопушенето на тел. 0889822626 (в случай, че някога ви потрябва). Дежурният инспектор е възмутен, но ме обезкуражава като казва, че нямат мобилни екипи за извършване на проверка, каквато ще бъде извършена но не веднага. На въпроса дали има нещо, което мога да направя в момента, ми отговаря, че няма какво да направя, тъй като това не влиза в компетенциите както на полицията, така и на дежурните на номер 112.

Връщам се и си сядам на мястото. След около 10 мин в заведението нахълтва мобилен оркестър, вероятно от ромски произход. По реакцията на г-н Народен представител Сидеров съдя, че той е видимо доволен от пристигането на вероятно неговия личен оркестър, повикан по поръчка, може би, за да демонстрира на чужденците как се прави в България.

Г-н Народен представител е видимо удовлетворен от репертоара на оркестъра, което съдя по факта, че той хваща палките и започва да барабани в тон. Напрежението ескалира. Ние решаваме да си тръгнем, тъй като провокацията е очевидно насочена към нашата група. От страна на заведението реакция няма. Смее ли някой да си позволи да каже нещо на г-н Народен представител Сидеров? На излизане от заведението, Сидеров решава, че не би било лошо да увековечи представлението си като изпроси някой лев за музикалното изпълнение, от онези, които не говорят български. И без това не са добре дошли, защо пък да не се изръсят с някой лев, за да подпомогнат ПГ „Обединени патриоти“, получаваща субсидия от 11 лева за всеки гласоподавател. Фактът, че нашата група се изнася лека полека не спира г-н Народен представител, които ни преследва до улицата скандирайки: „Гейс, говорете на български, в България сте, в България се говори на български“.

Къде развеселени, къде потресени и зашеметени от този цирк, увековечен от липсата на морал и недопустимо поведение от страна на Народен представител, се отправяме към друго заведение, за да удавим и по възможност забравим онова, което току що сме преживели. Но то не се забравя лесно. „You never have a second chance to make a first impression“. България е опетнена и така ще остане завинаги в очите и спомените на онези, които не говорят български. Ние, които оставаме тук, можем само да споделим, да разкажем, да припомним, да се опълчим и ако дори тогава всичко е по старому или по-лошо, винаги има изход – терминал 2.

Това е реалността, мили приятели, не можем да кажем на черното бяло и с вълшебна пръчка да превърнем грозотията в лукс. Срамът надделя и дистанцията с отричането от онова, що наричаме българско и родно се стопява с всеки изминал ден.

Помълчете, помислете, пуснете сълза, пийте една студена вода и ако имате сили, бъдете промяната. Понякога и едно споделяне е достатъчно. Да бъде.