57 процента от българите или над 3 милиона участват в игри на късмета, макар и с различна честота. 43% пък са тези, които твърдят, че не играят такива игри.

Това сочат данните от проучване на „Галъп интернешънъл“, цитирани от вестник "Монитор".

Средно играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация показва, че за такъв тип игри хората явно харчат по около половин милиард на година. Това е приблизително колкото 5% от ежедневните харчове за хранителни стоки и стоки за бита, например.

Огромното мнозинство – 86%, от играещите свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите пък личат най-вече хора печелили до 99 лв. За по-големи суми свидетелстват малцина, а само 1% от общо всички запитани в изследването твърдят, че са печелили суми над 5 хил. лв

Мнозинство от 68% казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума. Още по-голямо мнозинство – 81% - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно. 9% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Данните свидетелстват, че общественият разум и предпазливост по-скоро са запазени, въпреки немалките нива на социално недоволство.

42% от българите смятат, че в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет. 53% смятат, че се успява преди всичко с повече работа. Делът от 42% не е малък и свидетелства за важни народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за усещането за несправедливост.

На този фон 5% от запитаните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв месечно за такъв тип игри.

19% пък (или над 1 млн.) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лв на месец в това.