Българинът байгъняса от „туризъм“ цяло лято.

Докато се опитва да почива, браншовици му свариха мозъка.

Първо трябваше да пресмята колко руснаци няма дойдат и колко все пак ще дойдат. После непрестанно в главата му беше колко ще трябва да плати за чадър и шезлонг.

И ако не иска сянка срещу пари, на колко по-ячки служители на концесионера ще може да издържи, та да не му изхвърлят пешкирчето заедно със собственото му тяло в него от плажа.

По-паралиите, платили си за ол инклузив, пък сън не ги хващаше, дали като отидат в отдавна резервираното място, ще има какво да ядат.

Това, че родният ол инклузив предлага огризки, вече е по-малкият проблем. Големият е, че храната като такава изобщо е малко – не стига за всички. Какво от това, че предварително курортистите са си я платили.

Собствениците на хотели няма как да осигурят за всички, защото били намалили цената на ол инклузива, та да привлекат повече курортисти и да си напълнят хотелите.

Вой до бога! Нямаме туристи, фалираме, затваряме, загиваме. А в съседна Гърция – писна ни да я даваме за пример, ама е истина, уж са в криза, а удрят рекорд по туристи. И българските там се спасиха от платената сянка, от бариерите към плажа, от изгнилия в буквален смисъл ол инклузив.

И ще е така, докато у нас точно туристическият бранш смята, че трябва да печели от това, че клиентите му просто дишат „на негова територия“.

И непрестанно плаче, че самите туристи са виновни, понеже не идват, а те просто не са мазохисти, за да го правят. И държавата все е виновна, че частните хотелиери, кръчмари, плажни концесионери и т.н. не могат да си въртят бизнеса.

Последният кански напън на туристическия бранш е срещу тяхното си министерство.

За което – да е самостоятелно, ореваха орталъка години наред. Е, имат си и министър, и министерство.

За какво ли? Ами министърът и министерството да са им виновни пак за всичко. Както когато ги нямаше, а бяха част от Министерството на икономиката.

Мастити туристически шефове на разни асоциации, съюзи и подобни снесоха „новината“, че Николина Ангелкова не става за министър на туризма, не можела да се справи със задълженията си.

Нищо не разбирала. И друг да беше, а не Ангелкова, пак щеше да е същото. Защото като има министерство и конкретен министър на туризма, той няма как да не влезе по-дълбоко в проблемите.

Ама в истинските, а не тия, които дъвчат в своя угода несправящите се с туристическия си бизнес туристически бизнесмени. Като например, че тя – Николина е виновна, че руснаците на море у нас спаднали с 30%.

Друг им е проблемът на браншовиците. Министерството, че и цялото правителство, се зарови например в хотелските „съзвездия“. Бръкна в раната кой колко звезди си е лепнал на хотела и/или ресторанта, често напълно незаслужено.

Кофти е да разбереш, че вече съвсем законово ще ти броят звездите – съответно парите, които печелиш от по-горна категория. МС прие нова Наредба за изискванията за категоризация и прекатегоризация за местата на настаняване и местата за хранене.

И на собствениците на тия места им припари под краката и ги сви под лъжичката.

„Дали сме 6-месечен гратисен период, за да може всички места за настаняване и заведения за хранене да се прекатегоризират. След изтичането им ще има глоби при неспазване. Санкциите са визирани в Закона за туризма, но се надявам, че тези 6 месеца ще бъдат достатъчни за прекатегоризация“, рече министър Ангелкова и мигом стана неудобна.

Без изобщо да му е неудобно на туристическия ни бранш, че те не се справят. И истината лъсна точно това лято напълно.

Видя се и от самолет, че не можаха да вземат завоя на негативните предизвикателства на световния туристически пазар в момента.

И как не, като са свикнали туристите ей така да им падат от небето.

Руснаци и украинци – един-единствен пазар да им запълва местата в хотелите например. Да не правят нищо повече от това, което са правили.

Да нямат качествен персонал, но и да не правят нищо, за да имат. И още куп „нямания“, които са си изцяло техен проблем и на никой друг.

А е толкова просто. И баба Мара от което и да е нашенско село я знае истината и я упражнява всяко лято.

Когато поради някаква причина няма круши, тя прави компот от ябълки. Или обратно.

И си ги брули сама баба Мара и крушите, и ябълките, както и не чака министърът на земеделието да дойде да й измие бурканите и да запечата капачките.

Защото компотите после ще си ги яде бабата и внуците й.

Както туристическият бранш „си яде“ това, което си е надробил – хубаво или лошо.

Автор: Анелия Иванчева