Езикът е орган от храносмилателната система, който се намира в устната кухина.

Неговата основна функция е да размесва храната заедно със слюнката, за да бъде по-лесно смилаема в следващите отдели на стомашно-чревния тракт.

Като орган, който е част от храносмилателната система е характерно, че при заболявания на органи от нея и той също реагира в една или друга степен. Най-често реакцията се изразява в промяна на цвета или влажността му. Но е възможно да се появят допълнителни симптоми като парене, дразнене или болка, пише Puls.bg

Причините за паренето по езика са многообразни – локални (при химични или физични дразнители), при ендокринни заболявания, бъбречни или гастроинтестинални заболявания.

От значение е т.нар. зъбен статус – тоест материалите, от които са изградени пломбите или протези (ако има такива). При по-трудните случаи за установяване на причина за настъпилата промяна се правят допълнителни изследвания, свързани с вкуса и обонянието.

Най-често нормална влажност на езика, съпроводена със зачервяване е симптом на пернициозната анемия – при липса на витамин Б12 и на пелагра – заболяване, дължащо се на дефицит на витамин Б2.

Когато към горе-посочените симптоми се наблюдава и оточност на езика, това може да ни насочи да мислим за развила се алергия към някаква храна или материал, от който е изработена зъбна протеза.

При сух и зачервен език диагнозата се насочва към диабет, синдром на Плъмър-Винсън и синдромът на Сьогрен. Синдромът на Плъмър-Винсън се съпровожда освен това със силна болка в областта на сливиците и фаринкса. Синдромът на Сьогрен представлява автоимунно заболяване, за което е характерно увреждането на слъзните и слюнчените жлези. Това увреждане води до затруднено отделяне на секрет от тях и съответно до сухота в очите и устата.

При лица с туморни формации в устната кухина, в зависимост от чувствителността на тумора, се назначава локална лъчетерапия. Но това облъчване се отразява често неблагоприятно върху лигавицата на езика. Често тя се променя, като става по-червена и суховата.

Когато повърхността на езика се промени – по-груба и с хиперплазирала (увеличена) лигавица е нужно да се изключи преканцерозен процес(предраков), както и отлагане на амилоид.

При автоимунното заболяване склеродермия и при червения лишей езикът придобива сивкав цвят, на фона на гладка лигавица.

Някои инфекциозни заболявания също протичат със зачервен език. Такава е скарлатината, при която в началото по езика се наблюдават сивкави налепи, които в последствие отпадат и той се вижда по цялата си повърхност с наситен малинено-червен цвят.

При някои чернодробни заболявания езикът може да промени цвета си в жълт или жълто-сивкав. В такива случаи, за да се изключи заболяване на тези органи е нужно да се изследват някои биохимични маркери в кръвта – ензимите АСАТ, АЛАТ, както и билирубин.

Често след прием на антибиотици без протекцията на пробиотик се развиват гъбички в устната кухина. Състоянието се нарича монилиаза и е съпроводено с зачервен и гладък език, лош дъх от устата и парене.

Има случаи, в които паренето по повърхността на езика може да се причинява от увреждане на езичния нерв. В такива случаи е нужно да се открие каква е причината за увреда на нерва.

Каква е терапията?
Нужно е отстраняване на дразнещите фактори, ако има такива те трябва да се отстранят – спиране на тютюнопушене, отбягване на пикантни и горещи храни, както и поддържане на добра орална хигиена (при нужда жабурене с отвара от лайка или разтворена във вода сода за хляб).

Ако се установи авитаминоза се провежда суплиментация със съответните липсващи витамини.