Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) многократно е заявявала своето отрицателно отношение към съществуващия начин на определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ) в страната, както и към нейното продължаващо необосновано повишаване.

От Асоциацията подчертават подкрепата си за общото становище на представителните работодателски организации, членки на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), средносрочната бюджетна прогноза да бъде консултирана с национално представителните организации на българските работодатели и със социалните партньори като цяло в рамките на законоустановените процедури в НСТС.

АИКБ подчертава, че залагането на минималната месечна работна заплата в средносрочната бюджетна прогноза прави последната документ от първостепенно значение в областта на въпросите на жизненото равнище, точно така, както то е дефинирано в съответното Решение на Министерския съвет. През 2018 година отбелязахме, а сега остро протестираме срещу факта, че в момента процедурата по подготовка и оповестяване на средносрочната бюджетна прогноза представлява техника за заобикаляне на изискванията на Кодекса на труда и на практика – за предопределяне на размера на минималната месечна работна заплата за страната.

Веднъж заложен в средносрочната бюджетна прогноза, размерът на минималната месечна работна заплата за страната става непроменяем, а последващата процедура по „консултиране“ на определянето му става напълно формална и дори бутафорна. Продължава да се възпроизвежда порочната практика, „консултациите“ да се провеждат единствено, за да е спазена формалната процедура. Заседанията на съответните комисии към НСТС и на самия НСТС продължават да имат изцяло „ритуален“ характер и продължават да са изпразнени от съдържание. Те нямат никакво значение за крайния резултат на обсъждане на този ключов макроикономически параметър, твърдят от АИКБ.

Преди време Европейската комисия даде своята оценка за процедурата по определяне на минималната месечна работна заплата за страната, като я оцени като „нечестна и непрозрачна“ и подчерта необходимостта от приемане на обективен механизъм за определянето на МРЗ, който да е „устойчив на политически влияния“. Ние вече отлично знаем защо само работодателската страна протестираше през последните вече две години срещу формалния и бутафорен начин на „консултиране“ на минималната работна заплата.

В АИКБ продължаваме да смятаме ролята на Европейската комисия за придвижване на българските социални партньори към идеята за договаряне на МРЗ за един от най-благоприятните ефекти от членството на Република България в Европейския съюз. Едновременно с това виждаме, че за определени участници в общия процес е достатъчно, че очите на ЕК са били „замазани“ в достатъчна степен и че е създадено впечатление, че има устойчив напредък в посока на постигане на трипартитно споразумение за механизма на договаряне и определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ).

Затова Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) си запазва правото да сезира Европейската комисия за откровеното нежелание на част от участниците в преговорите за трипартитно споразумение за механизма на договаряне и определяне на минималната месечна работна заплата (МРЗ), да ги доведат до край.

АИКБ смята, че в момента страните в тристранното сътрудничество са изправени пред избора дали сегашните „консултации“ да се извършат по същия формален начин както досега или да се направи опит, дори и при сегашното административно определяне на минималната месечна работна заплата, да се направят някакви усилия от страна на изпълнителната власт да балансира натиска за повишаване на МРЗ с някакво полезно действие в интерес на тези икономически дейности, които ще понесат истински удар с въвеждането на новия размер на МРЗ от 560 лева.

Не бихме искали тази декларация да се възприема като някаква заплаха. Макар че оптимизмът ни е значително понижен, ние оставаме с надеждата, че в даден момент ще се стигне до подписване с общо съгласие и при разумни взаимни отстъпки на трипартитно споразумение за въвеждане на нов механизъм на ДОГОВАРЯНЕ на минималната месечна работна заплата, отбелязват от Асоциацията.