Автор: Борислав Зюмбюлев (24 часа)

Политически некоректната истина за излизането на британците от ЕС

1. Циганите. Всъщност антиемигрантският вой не е толкова заради сирийските бежанци. Не е заради заемането на трудовия пазар от полския водопроводчик, българския строител или литовската слугиня. Проблемът са циганите. Тези миризливи европейски граждани, които заради политическата коректност наричат “източноевропейци, румънци, българи”. Британците, както повечето европейци, просто мразят циганите. Не харесват факта, че те могат да си разпънат катуна пред дома им. Не харесват, че крадат, просят и не работят. Това дори не може да бъде наречено расизъм, защото милиони други от същата раса са напълно нормално приети в Англия.

2. Германците. В този си вид Европейският съюз е нещо като четвърти райх или Свещената римска империя от времето на Карл V, оня същия, дето говорел “на испански с Бог, на италиански с жените, на френски с мъжете и на немски с моя кон”.

 Съюзът политически е доминиран от Германия. Тя има най-могъщата икономика и най-силния лидер – Меркел. Идеята да бъдат поканени бежанците бе на Меркел. Затова британците са толкова против бежанците. Затова англичаните винаги са били резервирани, помнят бомбардировките над Ковънтри, въпреки че кралицата им е Сакс-Кобург-Гота.

3. Алчността. Твърденията на приличащия на Бам-бам от “Флинтстоун” Борис Джонсън, че Великобритания дава по 300 млн. паунда седмично на ЕС и нищо не получава, са лъжа. Вноската им е 190 млн., а пряката им полза е неколкократно по-висока. Преди Обединеното кралство да влезе в ЕС през 1973 г., Лондон получава спасителни помощи от МВФ, а същите тези, които сега гласуваха против, се къпят цялото семейство в една вана, за да икономисват от топла вода. Инфлацията преди влизането в ЕС е 25%!

Просперитетът на Великобритания през 80-те и 90-те години започва, и се дължи на ЕС и на това, че Маргарет Тачър научи отново англичаните да се трудят, а не само да рентиерстват. Цялата кампания на Борис Джонсън против ЕС бе посветена на това, че британците издържат брюкселските чиновници, което всъщност изобщо не е така. Патосът е защо да си даваме парите, искаме си ги само за нас. Те биха предпочели да не дават вноски в съюза, но да си запазят общия пазар. Сигурно е, че няма да им го позволят.