Още в древността Александрийските астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно 365, а 365,2422 дни. По този начин за четири години се навърта още едно денонощие.

Подобно натрупване с годините обаче би довело до изместване на сезоните. Ако всяка календарна година имаше точно 365 дни, постепенно лятото ще се случва например през декември, а зимата - през август. За да се компенсира подобно объркване, на всеки четири години в календара се появява още един ден - Ден като днешния, информира Дарик.

Още римският император Гай Юлий Цезар заповядал календарът да отразява новото денонощие и от този момент годината, съдържаща ден повече била наречена bix sexus, в превод от латински - "вторият шести". Тъй като февруари е най-къс месец това допълнително изравнително денонощие било прикрепено към него.

Любопитно е, че на Стария Континент до средата на 17 в. считали 29-я ден на февруари за несъществуващ. Така в този ден не се работело и не се подписвали сделки, за да се предотвратят документни грешки.

Разбира се, Ден като днешния дава повод за появата на десетки суеверия и поличби. Например, че през високосната година не трябва да сменяте работата си; не трябва да се жените, нито развеждате; никой не препоръчва и нови начинания.

И все пак! На 29 февруари всеки може да гледа различно и представите за този ден не са само негативни. За песимистите наличието му в календара означава, че ще работят един ден повече, за оптимистите - че имат ден повече да реализират плановете си. Но пък се вярва, че на 29 февруари се появяват съдбоносни за живота ни хора.

Но 29 февруари не е най-куриозният ден в календара. Има и 30-ти февруари.

През 1712 г. преди Швеция да възстанови Юлианския календар хората там преживяват... 30 февруари.

През 1929 г. Съветският съюз приема революционен календар. Според него годината има 360 дни. Така през 1930 и 1931 г. месеците били задължително с по 30 дни. Останалите пет-шест дни са просто... изгубени някъде.