Мнението на политолози и социолози за важните промени през 2018-а, публикувано в Дневник:

С какво ще запомните тази година?

- С все по-ясно очертаващото се политическо неравновесие, което въпреки всичко – и независимо от европредседателството – продължи да крепи управляващата коалиция. Отвътре – перманентен скандал, отвън – скърцане със зъби от страна на БСП, в обществото – апатия въпреки спорадичните протести. Годината ще се запомни и с това, че се стигна дъното в политическото говорене. Оставката на Валери Симеонов все пак е искрица надежда срещу политическата наглост и простащина.

Кое събитие или явление от българския политически живот през 2018 г. ще има най-важни последици? Какви ще бъдат те?

- Българската позиция за Западните Балкани и помощта за Македония, за да се измъкне тя от политическия асансьор, в който бе заседнала от десетилетия, е важно за региона събитие. Ето положителен пример, който дори политическият битовизъм на вицепремиера Каракачанов не е в състояние да помрачи.

Във вътрешен план обаче се засилват съмненията, че съдебната система все повече се използва като инструмент за разчистване на политически сметки. И на хоризонта назряват сериозни сътресения в тази посока.

Какво показа парламентът?

- Че може напълно да се заличи разликата между управляващи и опозиция с все по-явната подкрепа на ДПС и "Воля" за правителството "Борисов 3". Както и че празните столове на БСП в пленарната зала могат да са дефицит, а не позитив на опозиционността.

Иначе ситуацията в 44-ото Народно събрание все повече напомня на бюлетина за нивото на река Дунав – тя е sans changement (без промяна) – и като лобизъм, и като парламентарна немощ.

Каква беше годината за правителството?

- Сравнително благоприятна, щом кабинетът "Борисов 3" въпреки всички скандали и ремонти е още на власт. Ротационното председателство на ЕС изобщо не беше най-голямото изпитание за това правителство. Основен проблем е и продължава да бъде коалицията, която стои зад него. Така и завърши годината за правителството – с един Валери Симеонов по-малко и с един Красимир Каракачанов в повече.

Как се промени премиерът Бойко Борисов?

- Образът на Бойко Борисов е пряка функция от политическия популизъм в страната. Борисов е популист от старата генерация – от "телевизионната школа" на един Силвио Берлускони, затова с такова опасение гледа на "Шоуто на Слави" и изобщо не се поколеба да се яви на техен терен. Образът му на "дипломат и геополитик" обаче не се харчи достатъчно добре вътре в страната.

Времето е "социално", иска "разговор с масите", от които той (външнополитически) все повече се отчуждава, което личи и по нарастващия рейтинг на омбудсмана Мая Манолова. В резултат имаме един "по-слаб" Борисов, който все не успява да се "преизмисли" в национален контекст.

Какви заявки даде президентът Радев?

- Че гледа да се движи в "насрещното движение" подобно на съпругата си. В неговите виражи към Кремъл зад гърба му обаче липсва "синята лампа" на НСО. И това все по-отчетливо се усеща. Позицията му "контра Борисов" до един момент му носеше вътрешнополитически плюсове. Ала отказът му за среща с Борисов, след като преди това изслуша "визията за България" на Нинова, вся поредните съмнения в "надпартийността" на президентската институция. И спадането на рейтинга му е доказателство, че острата конфронтация от един момент нататък се наказва от избирателите.

Урок, който българските политици трябва да вземат от 2018 г.?

- Дума дупка прави и от властта изкарва.