Една пета от българите, или 19.1%, не пазаруват почти никаква храна.

Те се изхранват от помощи от село - техни възрастни роднини им осигуряват основни продукти като месо, яйца, зеленчуци, които сами произвеждат или купуват за тях от свои съседи.

Това показват данните на Understanding Bulgaria, проучване на звеното "Брандуъркс" (BrandWorks) на маркетинговата компания "Пъблисис" (Publicis), предава Дневник.

Данните са получени в резултат на интервюта "лице в лице" с 800 души, които живеят в областните градове и са представителна извадка. Освен това служители на компанията са прекарали с 32 домакинства по 24 часа като са живели в дома им, пазарували са заедно и са задавали въпроси, свързани с храненето за качествената част на изследването. В проучването не са участвали домакинства само от Смолян и Монтана. Наблюдаван е целият процес на хранене - планиране, пазаруване, готвене.

Кой разчита на храната от село

В мазетата и килерите на тези почти една пета от българите, които разчитат на хранителни помощи, могат да се видят цели рафтове с пресни и консервирани храни - меса, компоти, плодове и зеленчуци.

Авторите на изследването посочват, че има случаи, в които те живеят в домове, в които по нищо не си личи, че имат финансови проблеми. Причина за това положение са нередовни доходи и то само на член от домакинството. Някои хора признават, че не могат да си позволят да отидат понякога на заведение освен, ако сметката не бъде платена от същите възрастни роднини от село, обикновено родители.

"Ако не е майка ми да ни изпраща провизии от село, за никъде не сме, с тези непостоянни доходи. Имаме два фризера, пълни с меса, предимно кокошки и зайци, все от нея. Отделно, ето онзи ден – две кофи с домати, една щайга тиквички, торби с картофи - благодарение на нея се изхранваме. [....] До супера ходим само за олио, кисело и прясно мляко и препарати за пране и разни хигиенни. [....] Да е жива и здрава да работи по земята, че иначе не се виждаме", разказва един от участниците в проучването - Георги, 43 г., Сливен, цитиран от авторите му. В семейството му има 3 деца.

Данните показват, че в тази група, изхранвана с доставки от село, 66.5% имат едно дете под 16 г.; 22.2% имат 2 деца; 9.1% имат 3 и 2.3% имат 4 деца. При 33% домакинството е от 4-ма или повече човека

Почти половината от хората, изхранващи се от село, (48.9%) определят материалното си положение като "задоволително", а 9.1% - като лошо. Образованието не е фактор за това положение на домакинствата, показват данните, според които половината са със средно образование (49.1%), а 45.2% са с висше. В допълнение около една трета - 27.3%, са на възраст между 35-44 г., тоест хора в разцвета на силите си. 46.6% са семейни, 26.7% съжителстват с партньор, а 20.5% са необвързани.

Малко над половината пък - 51.7%, са служители или работници и 42.6% са с доход между 500 и 1500 лв.

Данните от това проучване опровергават всеобщото схващане, че в България готвят предимно жените. Според събраната информация 41% от мъжете готвят, а в общия случай и те пазаруват "под диктовката" на жените храната за вкъщи. За много хора приготвянето на храната е възможност за творческа изява и време за релакс, казват авторите на проучването.

За семействата, в които готвят жените пък, това често е свързано с напрежение - във времето от 19 до 21 ч. да са сготвили, сервирали, обърнали внимание на децата и всичко останало. Участници жени в проучването споделят, че често изпитват вина, че всичко това се върши набързо, което обяснява и защо често прибягват до готови храни. Често за пазаруване се отделят около 5 минути, а за готвене около 20, показват още данните.

За повечето участници в изследването храненето у дома заедно е проява на сплотяване. Около 94% от домакинствата се стремят да се хранят заедно поне веднъж седмично и обикновено това е в събота вечер.

За жените често това е начин да покажат грижа за децата и съпрузите. За някои от тях - дълг и дори бреме - заради липсата на време и пари.

Сред най-често поднасяните ястия на домашната трапеза, независимо от града и региона са салатата, бобът и мусаката.

Макар и малцинство в изследването участват и хора, за които храненето е нещо като задължение - просто трябва да се яде от време на време. Според събраните данни 12.1 % от българите се хранят колкото да задоволят глада си, а не защото храната им доставя някаква наслада. За 7.9% храненето изобщо не е съществена част от ежедневието им и често се случва да пропускат хранене.

В групата на ненаслаждаващите се може да бъдат включени и хората, които се хранят по определен начин заради заболявания. За тях храненето е преди всичко лечение, защото неспазването на лекарските предписания би влошило здравословното им състояние. Повечето от тях успяват да адаптират необходимостта от консумацията на конкретни храни с вкусовите си предпочитания. Често диетите се оказват не съвсем по джоба на доста хора.47% от българите спазват някакъв вид диета, свързана с по-доброто им здравословно състояние или за отслабване. От тях само 10% спазват диетата си стриктно.

Отделен сегмент е и групата на хора - предимно млади мъже, които ползват храната за гориво - следят за съотношението между отделните вещества и т. н.

Немалко участници в проучването казват, че за тях в магазините няма истинска храна. Тя е "някакво митично нещо от миналото", което безвъзвратно е загубено и може да се намери само в отделни стопанства. Поддържащите това мнение все пак купуват храната си основно от магазините - в София това са големите търговски вериги, в градовете с под 100 хил. души население - кварталните.

В отговор на въпроса: С какво свързвате понятието "истинска храна", 57.9% от участниците в проучването посочват, че това е храната с гарантиран чист произход. За 44.8% това е храната с автентичен вкус, а 44.2% от запитаните посочват, че това е храната от "едно време".

Храна, която не съдържа съмнителни съставки е истинската храна за 42.2%. Това е храната, която не се продава по магазините за 21.2%. Храна, която се продава по пазарите, за 14.4% от запитаните е всъщност истинската храна.

Тези, които правят нещо по въпроса си осигуряват храна от близки или познати, които имат стопанства, в които отглеждат животни, плодове или зеленчуци. Тази истинската храна или я получават безвъзмездно (ако са роднини), или плащат за нея, ако е през познати. Много от хората, обаче, просто нямат избор, купуват неистинска храна с пълното съзнание, че е такава, казват авторите на изследването.

Антибиотици и суха кръв

За участниците в направеното проучване темата за качеството на храната е най-важна. Събраните данни показват, че повечето хора са загубили доверие в производителите на храни и са с усещането, че са мамени с почти всяка покупка. Дали ще е некачествена суровина, която е заложена в състава на храните или ще е заместител на суровина, която изисква повече разходи, хората са убедени, че плащат за храни, чието качество не отговаря на цената, която плащат за тях.

Нещо повече, доста от тях са с убеждението, че храните, които се продават в магазините систематично ги тровят със съдържащите се в тях овкусители, оцветители, консерванти и т. н.

Най-разпространените убеждения сред изследваните потребители са, че сирената съдържат палмово масло, в месото на пилетата има вода и антибиотици, а други са чували за влагане суха кръв в каймата, което й придава по-добър вид.

Чухме много истории за производители на храни, които, според респондентите ни, прибягват до разнообразни тактики за намаляване на производствените разходи и по този начин ощетяват потребителите. Тези практики респондентите приемат като цинична липса на каквато и да е било отговорност и грижа за потребителя от страна на производителите, според тях водени единствено от стремежа за бърза и максимална печалба, коментират авторите на изследването.

"Суха кръв в каймата слагат, защото мелят какво ли не в каймата, но не и месо, затова и трябва да се добавя тази суха кръв, която внасят от Китай", обяснявал един от интервюираните.

"Пилетата принципно ги държат на тъмно и по 3 пъти в денонощието ги карат да снасят като им правят изкуствен изгрев и залез. Отделно от това, тъпчат ги с антибиотици, ускоряват им растежа, за да могат да печелят от повече пилета", коментира друг.

"Нашето мляко го продават в Гърция, а пък сиренето за нашия пазар го правят с палмова мазнина", посочва трети.

Обикновено участниците в проучването се позовават на тези си убеждения от информация, получена от близки, които имали преки наблюдения или техни познати с такива.

Изследването ще бъде представено по време на тазгодишното издание на форума Retail in Detail на 30 октомври.