Наскоро реших да си направя експеримент. Редувах информационните емисии с цел да чуя добра новина

Няма да ви изненадам, като кажа, че резултатът беше сто на нула в полза на лошите вести. При това не просто неприятни, а ужасяващи: убийства, пожари, катастрофи, войни. Дори прогнозата за времето се поднася със заплашителни нотки – или изгаряща жега, или смразяващ студ. Ще си помисли човек, че живеем в непоносим свят. Единствената добра новина в експеримента ми беше, че се чувствах свободна по всяко време да щракна копчето на телевизора / радиото и да запратя вестника в кофата за боклук, пише Силвия Петрова за Mila.bg.

Кога стават модерни лошите новини

Първите масови медии, вестниците, се раждат през XVII в. в Европа. Отначало се състоят от няколко страници, съдържат предимно икономически новини и са предназначени да бъдат в услуга на търговците. Постепенно обаче от специализирани издания, насочени към тесен, елитарен кръг, вестниците се превръщат в масова стока. Което води освен до развитие на жанровата система и оформлението, и до промяна на начина, по който се поднасят новините. Освен за сдобиване с информацията, вестниците започват да се използват и за политическа пропаганда, забавление, убиване на времето. Така през XIX в. в Европа и САЩ става популярна така наречената пени преса (заради ниската си цена от 1 пени), предназначена за читателска аудитория от бедните слоеве на населението. Става дума за многочислена група читатели, обитаващи предимно големите градове, не много грамотни, с невзискателен вкус.

В тази преса основен акцент се слага върху описанието на сензационни престъпления. Най-страшното знаково престъпление на 80-те години на XIX в. – серийните убийства на Джак Изкормвача – е една от най-експлоатираните и възбуждащи масовото съзнание теми. Вестниците печелят аудиторията си, благодарение на публикуваните новини за смразяващи убийства. Колкото по-кошмарни са описаните престъпления, толкова по-стремително нараства тиражът.

В САЩ най-типичният вестник от подобен масов тип е The Sun. Материалите в него си силно сензационни, публикуват се истории за престъпления и скандали, а когато няма такива събития, вестникът не смята за неетично да заблуждава читателите. На страниците често попада непроверена информация, политическите материали се отличават с войнствен тон, не винаги са коректни към опонента. Особено популярен в САЩ е The National Police Gazette, основан в Ню Йорк през 1845. Главният му редактор Джордж Уилкс обещава, че неговият вестник ще предоставя на читателя „най-вълнуващите подробности от ужасяващи убийства, безскрупулни измами, пленяващи въображението кражби, отвратителни изнасилвания, вулгарни съблазнявания”. Вестникът се ползва с огромна популярност и излиза в 40 града в САЩ.

Джоузеф Пулицър е този, който превръща сензациите и лошите новини във формула за печелене на пари. Според него журналистиката трябва повече да забавлява, отколкото да образова. Основно правило в неговата рецепта за вестникарство е свръхдраматичното отразяване на събитията и представянето на новините през човешки истории.

Според изследователката на съвременната медийна култура Дебора Танен, днес почти всяка новина се описва в термините на караницата, войната и противопоставянето. Добрата новина е чисто и просто скучна, тъй като не се вписва в културата на битката, която напълно е погълната медийното пространство. Заради убеждението, че само драмите и разприте са интересни, не се публикува (или поне много рядко се публикува) нищо друго. Ако пък няма достатъчно конфликтни събития, те просто се фабрикуват. Тази „политика на битката” води до пренебрегване на областите на съгласие. А това променя възгледа ни за света като цяло. 

Добри новини за лошите новини. Какво се случва в мозъка ни

Според статистиката новините за произшествия от страната и чужбина са най-търсената информация. Всекидневно милиони хора щурмуват медиите в търсене на новини за бедствия, трагедии и престъпления. Психолозите обясняват, че влечението на хората към негативното е обусловено от чувства като алчност, завист, ласкателство и подлост. Колкото и добър да е човек, на подсъзнателно ниво той изпитва влечение към негативното. Именно с това се обяснява страстта на някои към чуждото страдание, показвано от медиите. Недостигът от адреналин се запълва чрез лошите новини.

Според тази теория новините за природни катаклизми са интересни за всички, независимо от възрастта, социалното положение и финансовото състояние. Например, ураганите, поройните дъждове, земетресенията, изригването на вулкани поразяват съвременния човек, свикнал да живее в сигурност и комфорт. Колкото по-удивително е произшествието, толкова по-ярки емоции и впечатления предизвиква. В този смисъл лошите новини, за които съобщават медиите, може би не са чак толкова лоши, защото запълват емоционален вакуум.

Изследователи от университета в Тел Авив се концентрират по-дълбока феномена защо възприемаме добре лошите новини. Според тях хората до такава степен са привикнали с негативното, че приемат колонката с произшествия във вестника като неизменно допълнение към сутрешното кафе. Лошите новини действат като наркотик: колкото повече четеш, толкова по-бързо свикваш с ужасните подробности и искаш да виждаш все по-колоритни описания на убийства, наводнения, катастрофи. Тази ситуация обаче има своите плюсове – неприятните вести ни помагат да продължим деня с усмивка. Този механизъм се отнася към компенсиращите свойства на човешкото възприятие, според които след получаването на порция негативи, очакваме от околния свят само позитиви.

В същото време е известно, че лошото настроение съществено влияе на познавателните способности, намалява скоростта на реакциите и адаптацията към околната среда. След „консумацията” на лоши новини подсъзнанието ликува: „жив и здрав съм, това не се случва на мен!”.

Добрите вести идват бързо. Поне в социалните мрежи

Все пак, тенденцията е по-често да отваряме очите и ушите си за добрата новина. Лошото е, че от това не ставаме по-щастливи. Според едно изследване на New York Times принципът, че лошите новини се продават по-добре, е на път да се раздели със законодателната си сила. След експеримент, проведен от психолози и невробиолози, станало ясно, че позитивните новости се разпространяват по-бързо от негативните. Това важи с пълна сила за социалните мрежи от типа на Facebook и Twitter, където обикновените хора (а не професионалните журналисти) са тези, които публикуват информацията. По думите на социалния психолог Джон Бергър принципът „Ако се лее кръв, значи новината ще е водеща” (If it bleeds, it leads) се използва от медиите, които искат мигновено да завладеят вниманието на аудиторията, но не се интересуват от чувствата й.

Ситуацията е различна, когато хората споделят информация с роднини, приятели и колеги. В този случай те отичат възможната реакция на близките си, тъй като не искат да изглеждат твърде мрачни и депресирани.

Учените са изследвали комуникацията по електронната поща, в коментарите и постовете в социалните мрежи и в личните съобщения и са стигнали до извода, че този тип общуване се основава по-често на оптимистични нотки, отколкото на тъжни. Това обаче не означава, че хората по принцип искат да научават само добри новини, а може би, че самите те предпочитат да споделят добри, а не лоши известия. Освен това, било установено, че в социалните мрежи са много популярни добрите новини за научни открития и смешните статуси и коментари. А материалите, които предизвикват тъжни емоции не се споделят почти от никого. Оказва се, че хората отделят голямо внимание на това как ще бъде възприета новината, която публикуват – и с най-голям ентусиазъм споделят това, което е накарало самоте тях да се чувстват добре. С други думи, чрез статусите и коментарите работят върху собствения си имидж.

Другият извод обаче е, че разпространението на позитивни вести в социалните мрежи не ни прави задължително по-щастливи. Друго проучване показва, че колкото повече хората стоят във Facebook, толкова по-често си мислят, че животът е несправедлив и приятелите им са по-щастливи от тях. Екип от немски учени са стигнали до извода, че заклетите потребители на Facebook по-често от останалите изпитват завист и други враждебни чувства.

Радвай се, Благодатна

В нашата култура за символ на добрата новина се смята благата вест, която Дева Мария получава от Архангел Гавраил – ангелът, който й съобщава, че носи в утробата си спасителя на човечеството. Гавраил носи на Мария новината с думите „Радвай се, благодатна!”. Наричат го ангел вестител, а името му означава „Господ е силата ми” или „Божи човек”. Мюсюлманите също го почитат – твърди се, че той е продиктувал на Мохамед текста на Корана, свещената книга на исляма. Гавраил продължава мисията си в света, като радва бъдещите родители.

Християните смятат, че Гавраил помага на хората, които искат да имат деца. Дава на родителите сили и мъжество, помага на бъдещите майки да останат в добро състояние на духа, за да създадат на бебето най-благоприятната атмосфера.

Архангелът съдейства на тези, които се занимават с изкуство и общуване. За помощ го призовават актьорите, художниците, музикантите, танцьорите, писателите, журналистите, учителите и всички, чиято дейност включва разпространение на духовни послания. Гавраил отваря всички врати, за да помогне на тези хора да реализират таланта си в пълна степен. Архангелът действа и като треньор, вдъхновява ни и ни подбужда към изкуство и общуване. Помага да преодолеем страховете си и да не отлагаме дълго делата, които сме планирали. Той носи чистота, ред, надежда, радост и дисциплина.

Гавраил често се изобразява с тръба – с която обявява на света благата вест. Известен е като могъщ и силен архангел. Понякога го наричат ангел на действието, тъй като ни окуражава и ни подтиква към най-добрите за нас постъпки.