Улесняването на сътрудничеството изисква чисто физическата възможност да стигнеш до другата страна.

В този смисъл съществуването на само два моста по 450-километровата граница със сигурност е важна бариера за по-интензивния обмен между българските и румънските региони." Това заяви Страхил Карапчански, зам.-кмет на Русе, в интервю за EurActiv.

"Тази липса е призната от българските и румънските власти, а преодоляването й е приоритет и за транспорта и регионалните политики в ЕС. Реализирането на подобни мащабни строителни проекти на нови мостове над Дунава или на друга свързваща инфраструктура ще подобри трансграничното сътрудничество", допълва зам.-кметът.

По думите му капацитетът на моста в Русе не отговаря на засилващия се трафик и в двете посоки. "Неговата близост до Букурещ, столица с 2 милиона граждани, както и ролята му на пресечна точка на два трансевропейски коридора (номер седем и номер девет), поставя изграждането на втори мост между Русе и Гюргево в дневния ред", допълва Карапчански.

Според него е факт, че от десетилетия българи и румънци са усещали река Дунав като бариера, разделяща държави, хора, култури, езици. "Помня еуфорията на 1 януари 2007 г., когато гражданите от двете страни на Дунава буквално препълниха моста в желанието си да отидат "от другата страна" (всички ограничения за пресичане на границата бяха вдигнати в деня, в който България и Румъния се присъединиха към ЕС, като остана само таксата за пресичане на моста с кола).

"Не може да се отрече 10 години по-късно, че българи и румънци все още се учат да работят заедно и да говорят "общ" език. Въпреки това опитът досега показа по много категоричен начин и на двете страни, че трансграничното сътрудничество носи успешни истории и дългосрочни ползи за местните общности", посочва Карапчански.

Зам.-кметът отбелязва, че откакто България е член на ЕС съюзът отделя около една трета от бюджета си за кохезионна политика.

"Ефектът от инвестираните фондове в живота на хората в момента не може да се сравни с алтернативни източници на финансиране. Смятам, че интересът на страни като България, но също и на държавите нетни донори, е да се поддържа тежестта на кохезионната политика и регионалното сътрудничество в цялостната смесица на европейски политики", допълва Карапчански.