Отново се убеждаваме – с природата шега не бива!

Спрямо природата и некомпетентно управление не бива.

Иначе все така ще се тича след събитията; както винаги ще се реагира пост-фактум; по непроменима традиция властите ще се накичват със загрижени физиономии и ще се правят, че нещо правят. за да не бъдат питани защо не са го направили когато е трябвало да го направят.

Няма какво министър-председателят да се занимава само с реагиране от мястото на събитието – там той не би могъл да помогне, може само да попречи. Там на ход са професионалистите. Нищо, че се броят на пръсти. Шанс за България е, че още ги има. Даже е странно, че ги има още.

Инструментите на премиера са институциите, законите и ресурсите.

Трябва да се създават системи за ранно сигнализиране и превеция.

Трябва да се вземат мерки своевременно.

Трябва да се почистват коритата на реките.

Трябва да се проверяват шахтите.

Трябва да се следи нивото на водата в сантиметри. Защото станат ли метри, късно е чадо, конят е отишъл в реката, която бучи пълноводно.

Трябва да се строи качествено.

А у нас трябва и да се ремотира качествено - след строенето и то по няколко пъти.

Трябва да се направи нещо, за което пиша отдавна – стратегически преглед на критичната инфраструктура на страната ни. Тази инфраструктура на редица места и в редица дейности е под всякаква критика – амортизирана, ако е по-стара, дефектна като изпълнение, ако е от по-ново време.

Да, понеже с природата шега не бива, винаги могат да се случват катастрофи и бедствия заради природата.

Но много рядко те са само заради природата. Те са породени и от некачествени технологии и от човешка (като правило управленска) недобросъвестност, неарливост и некомпетентност.

Ако ме питат кои са най-големите грехове за последните десетилетия в системата за национална сигурност, аз ще поставя на първо място съсипването на системата за гражданска сигурност, т.е. за сигурността в извънредни ситуации. За по-ясно – разбиването на гражданската защита, прогонването на уникални кадри от нея, натикването ѝ под шапката на пожарната при един бивш министър на всичките работи, сега републиканец, та дрънка - след като преди това тя бе в Министерство на отбраната, после при министър без портфейл, после към Министерството на извънредните ситуации начело с г-жа Природно бедствие.

Ние сме и без Закон за управление при кризи, защото този закон бе отменен.

Най-голям грях за това съсипване на системата за гражданска сигурност има властта, която е на власт през последните 10 години.

Сега ние берем плодовете от последствията от този грях.

Дано хората в засегнатите райони се отърват с колкото се може по-малко щети и без човешки жертви.

Дано оредяващите редици на истинските професионалисти в гражданската сигурност се справят въпреки всичко, което им се стовари върху главите и душите през последното десетилетие (най-вече).

Но винаги е така – където е най-тънко, там се пропуква и там се спуква.

Пропуквания и спуквания днес - много. Цялата ни система за сигурност е пукнатина до пукнатина.

А през тези пукнатини връхлита най-лесно природата. Природата не знае милост и пощада. На нея ѝ е все едно, че страдат главно обикновените хора. Те страдат заради необкновените беди, които им причинява управлението.

От друга страна – именно обикновените хора са си избрали управлението. И кръгът се затваря. Това е дяволски кръг. А в дяволския кръг за всеки дяволък се плаща. От все същите обикновени хора…

Николай Слатински