Русенският музей притежава в колекцията си безценен златен ауреус от времето на римския император Траян Деций.

Монетата е единствена у нас и една от двете в света, които са известни до момента.

В експозицията е изложена реплика на скъпата находка, а оригиналът се съхранява при специални условия заради своята уникалност. Древната римска пара е изключителна не само заради високата си нумизматична стойност, а и заради необичайните обстоятелства, при които е открита – в стомаха на овен, заклан от стопанина си за Гергьовден.

„Така е записано и в инвентарната книга, в която се посочва мястото или местността, където е открита всяка находка. Срещу римския златен ауреус е написано, че това е стомахът на овен, колкото и смешно да звучи“, разказва пред „Монитор“ прелюбопитната история археологът Деян Драгоев.

Монетата постъпила в музея през 1955 г. Донесъл я човек от русенското село Брестовица. Той обяснил, че за големия християнски празник Гергьовден решил да заколи овен за курбан и когато почиствал стомаха на животното, открил златната пара. На нея имало следи от зъби, но като цяло била запазена и ясно се виждали изображенията от двете ѝ страни. Мъжът нямал никаква представа за изключителната ѝ стойност, но все пак предположил, че може да е интересна за специалистите и решил да я предаде в Русенския музей, който я откупил.

„Похвално е, че човекът е постъпил по този начин, а примерно не е решил да претопи монетата и да си направи пръстен, каквито случаи има известни. Благодарение на жеста му поколенията могат да видят тази безценна находка. Ауреусът е рядък нумизматичен паметник и перла в короната в нумизматичните колекции на всеки музей. Откритата в стомаха на овена пара е единственият ауреус в експозицията на Русенския музей“, обяснява Драгоев.

Дълги години не се знаело дали има друга такава монета в света и находката била по-скоро интересна с обстоятелствата около намирането й. Всичко се променило, когато нумизматът проф. Димитър Драганов попаднал на нея и открил изключителната ѝ стойност. Търсейки ауреус, който да отговаря по описание на този в Русенския музей, намерил, че има още един такъв в Испания.

Златната римска монета тежи 4,32 грама и на едната ѝ страна е изобразен император Траян Деций, а на другата - женска фигура, която е персонификация на провинция Панония.

„В случая фигурата е една и това прави находката изключително рядка, защото обикновено на гърба на монетите на този император има две женски фигури - персонификации на провинциите Долна и Горна Панония. Тогава възниква въпросът защо това е така. Може да се предположи, че този император е извършил административна реформа, като е обединил двете провинции в една с оглед на по-добрата ѝ защита от готите, които са едни от главните противници на Римската империя в района на Долен Дунав. Тази реформа не е документирана в изворите, но нашата монета вероятно отразява именно този факт“, обяснява археологът.

Интересна е също съдбата на император Траян Деций, управлявал само две години – от 249 до 251-а, когато е убит в битка с готите до античния град Абритус, останките от който се намират край днешния Разград. Пълното име на владетеля е Гай Месий Квинт Деций Траян. Той е 34-ият по ред в списъка на римските императори. Когато встъпва в длъжност, приема името на най-добрия пълководец сред императорите – Траян, и остава в историята с името Траян Деций. Известен е с гоненията си срещу християнияните и с това, че е първият римски император, загинал на бойното поле в битка с варвари.

Фаталният сблъсък между готите, предвождани от краля им Книва, и римляните бил на 1 юни 251 година в блатиста местност край Абритус. Начело на римската армия застанал самият император Траян Деций, а редом до него бил съимператорът и негов син Херений Етруск. Варварите успели да надхитрят римските военачалници, като подмамили тежките легиони към блатата около Абритус.

В началото на сражението паднал убит Херений Етруск. Когато съобщили на Траян Деций трагичната вест, той запазил самообладание и отвърнал, че смъртта на един войник, пък бил той и императорски син, не е по-важна от величието на империята.

До края на сблъсъка живота си загубили много от римляните и самият император. Битката при Абритус се смята за едно от най-тежките поражения във военната история на Рим.

Не след дълго чумата отнела живота на малкия син на Траян Деций – вторият съимператор Хостилиан.