Здравейте, искам да разкажа за един арогантен таксиметров шофьор.

Снощи съпругът ми отиде до училище „Васил Левски”, за да прибера детето ми от учебни занятия и ни е станало практика да си викаме такси от фирма, която използваме повече от 12 години.

Но тази вечер самият курс,  който е от училището на детето ми до блок 12 е свършил доста неприятно.

След като е дошъл водачът на таксито, съпругът ми го е попитал дали е за заявката на съответното име. водачът е отговорил, че е той за дадената заявка, но очаквал да бъде жена а не мъж с малко дете.

След като са потегли ли към вкъщи водачът е попитал дали тях ги мързи да вървят, че си викат такси на заявка за участък, който щял да струва доста евтино. Съпругът ми му е отговорил, че не са мързеливи, просто детенцето е с скорошна операция от апендицит-перитонит, а съпругът ми стана жертва с цел грабеж и бе наръган в крака, в следствие на което е с шевове. За жалост и това не е смекчило агресията в водача, който рязко отбива на главната улица пред 2 аптеки и еврофутбол до блок 10. 

Избутал и блъскал в краката съпругът ми с думите: Обирайте си цървулите от колата!

В този момент съпругът ми е набрал номера на таксита 8806 и му е казал, че в момента, ще подаде оплакване във фирмата, но водача е станал още по-агресивен.

Детето ми си е скъсало част от обувката, за да бърза да слезе от колата след като водача се е обърнал и към него с думите: Айде, айде, слизайте и се обаждайте на когото искате да ви видим какво ще направите.

След което се прибраха от блок 10 до блок 12 пеша, 9-годишният ми син беше неузнаваемо уплашен. На вратата започна да крещи и да плаче „мамо, мамо, шофьора ни изгони от таксито и блъска тати в краката” (съпругът ми не е баща на детето ми) плачеше и трепереше. Обадих се на мой познат да ни откара до болницата понеже детето ми беше в нервна криза, не можеше да спре да плаче и трепери.

Отидохме в болницата. От спешно отделение учтиво ни обясниха, че никога не са разполагали за жалост с психолог или подобен медицински орган.

Казаха ни да се качим на 7-ия етаж в детско отделение, където ни прие д-р Фучеджиева. Прегледа обстойно детето и ми обясни, че е под голям стрес. Издаде ми амбулаторен лист, с който мога да отида и освидетелствам с медицинско удостоверение детето на следващия ден.

Днес отидохме в съдебна медицина, от там любезно ми обясниха, че не сме на правилното място и ме препратиха към съдебния психолог към психодиспансер - Русе. Потърсих съдебния психолог, но и там ударих на камък, след като ми беше обяснено да отида на 2-ри януари 2019 г., защото съдебният им психолог е бил отпуска до края на годината.

С две думи искрени благодарности единствено и само към д-р Фучеджиева !