Русенската публика ще чуе забележителните симфонии на Лудвиг ван Бетовен

0

Концерт, посветен на симфоничното творчество на Лудвиг ван Бетовен

Вторият от поредицата концерти посветени на симфоничното творчество на Лудвиг ван Бетовен, чието начало беше дадено на 17 февруари 2021 год., ще се състои в петък, 28 януари, от 19:00 часа в зала Филхармония.

Този път във възродената фестивална поредица "Зимни музикални вечери " русенската публика ще има възможност да чуе втора и четвърта от забележителните симфонии на Лудвиг ван Бетовен, в изпълнение на оркестъра на Държавна опера - Русе, дирижиран от нашият съгражданин, русенецът Маестро Емил Табаков.

Маестро Табаков е една от най-централните фигури за българската симфонична и камерна музика в последните десетилетия, а също и уважаван композитор, чиито произведения са високо ценени от любителите на класическата музика.

Бил е диригент на Русенската Филхармония, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, Софийската и Белградската филхармония, Симфоничния оркестър в „Билкент – Анкара“ и Симфоничния оркестър на Българско национално радио.

Всепризнат не само в България, той е лауреат на Международния конкурс за млади диригенти “Николай Малко” в Копенхаген (1977 г.). Като диригент е завоювал авторитет с богат репертоар от музикалната класика, романтика и съвременност.

В своя дълъг творчески път оркестърът на Държавна опера - Русе е натрупал богат репертоар – класически и съвременен. Редица творби на Дмитрий Шостакович, Сергей Прокофиев, Паул Хиндемит, Рихард Щраус, Парашкев Хаджиев, Константин Илиев, Красимир Кюркчийски са били изпълнени за първи път в Русе. В историята на оркестъра могат да се прочетат имената на някои от най-големите диригенти не само от България, но и в световен мащаб: Курт Мазур, Карло Цеки, Евгени Светланов, Валери Гергиев и други, и солистите: Светослав Рихтер, Рудолф Керер, Игор Ойстрах, Леонид Коган, Руджиеро Ричи, Владимир Спиваков, Франко Петраки, Робърт Коен и др.

Русенските оркестранти имат редица международни турнета, преминаващи на високо художествено ниво в почти всички европейски държави, както и записи в Златния фонд на БНР, БНТ и Берлинското радио, на грамофонни плочи и компактдискове.

Втората симфония, завършена през лятото на 1802 г., е създадена в последните спокойни месеци от живота на Бетовен. За десетте години, откакто напуска родния Бон и се мести в столицата на Австрия, той става водещият музикант на Виена. Равен му е само известният 70-годишен Йозеф Хайдн, негов учител. Бетовен няма равен сред пианистите-виртуози, издателските компании бързат да публикуват новите му композиции, музикалните вестници и списания публикуват статии, които стават все по-доброжелателни. Немският композитор води светски живот, виенските благородници го покровителстват, той постоянно свири в дворци, живее в княжески имоти, дава уроци на млади титулувани момичета, които флиртуват с модерния композитор. И той, чувствителен към женската красота, се редува в грижите за графините Брунсуик, Жозефина и Тереза, за 16-годишната им братовчедка Жулиета Гикарди. Все повече и повече големи произведения излизат от перото на композитора: три клавирни концерта, шест струнни квартета, балетът „Творенията на Прометей”, Първата симфония, а любимият жанр на композитора - сонатата за пиано получава все по-иновативна интерпретация (соната с погребален марш, две фантастични сонати, соната с речитатив и др.).

Иновативни характеристики се откриват и във Втората симфония, въпреки че, подобно на Първата, тя продължава традициите на Хайдн и Моцарт. Бетовен вече ясно изразява стремеж към героичност, монументалност, за първи път танцовата трета част изчезва, а менуетът е заменен от скерцо.

Премиерата на симфонията е дирижирана от автора си на 5 април, 1803 г., в залата на Виенската опера. Концертът, въпреки много високите цени е напълно разпродаден. Симфонията веднага получава признание. Посветена е на княз К. Лихновски, известен виенски филантроп, ученик и приятел на Моцарт и пламенен почитател на Бетовен.

Четвъртата симфония заема особено място в музикалното наследство на Лудвиг ван Бетовен. Тя е едно от редките му лирични произведения в областта на голямата симфонична форма. Изпълнена с идилични картини и топли искрени чувства, тази симфония е озарена от светло щастие и неслучайно е толкова любима на композиторите-романтици, които черпят от нея източник на вдъхновение. Роберт Шуман я нарича „ стройна елинска девойка между двама исполини – Третата и Петата симфонии“.

Творбата е завършена в средата на месец ноември 1806 – по времето, когато Бетовен работи над своята Пета симфония. По думите на големия изследовател на творчеството на композитора – Ромен Ролан, тя е създадена на един дъх, без обичайните предварителни ескизи и е като „чисто цвете, съхранило благоуханието на онези дни, най-ясните в неговия живот“.

Месеците, предшестващи появата на Четвъртата симфония, наистина са от най-щастливия период в живота на Бетовен. Композиторът прекарва лятото на 1806-а в замъка на унгарските графове Брунсвик. Там той дава уроци по пиано на сестрите Тереза и Жозефина, които са прекрасни пианистки, а техният брат Франц по думите на Бетовен е „негов най-добър приятел и брат“. Именно на Франц е посветена завършената по онова време знаменита клавирна соната опус 57, наречена „Апасионата“. Любовта към Жозефина и Тереза изследователите отнасят към най-сериозните чувства, които някога е изпитвал Бетовен. С Жозефина той споделя най-съкровените си мисли, бърза да й покаже всяко ново нещо, което е написал. По-голямата й сестра Тереза смята, че Жозефина и Бетовен просто са създадени един за друг. От друга страна, икономката на Тереза разказва за любовта между нея и композитора и дори за несъстоял се техен таен годеж. Във връзка с това, Бетовен признава: „Когато мисля за нея, сърцето ми бие така силно, както в онзи ден, когато я срещнах за първи път“. Година преди смъртта му, Бетовен е видян да плаче над портрета на Тереза, който той целува, с думите: „Ти беше така прекрасна, така съвършена, че приличаше на ангел“ . Тайният годеж, ако такъв изобщо се е състоял, е в края на май 1806. Точно по това време Бетовен работи над своята Четвърта симфония.

Творбата носи посвещение: „На благородния силезиец – Граф фон Оперсдорф“. Но макар графът да е платил ексклузивните права на симфонията за първите шест месеца, на премиерата тя не е изпълнена от неговия оркестър. Симфонията прозвучава за първи път през 1807 година във Виена, на частен концерт в дома на друг покровител на Бетовен – Принц Лобковиц. А официалната премиера е година по-късно – през месец април 1808 във Виенския „Бургтеатър“. На следващата година са публикувани и оркестровите щимове , но цялата партитура излиза от печат едва през 1821. Ръкописът, който по онова време е бил притежание на Феликс Менделсон-Бартолди, днес се съхранява в Берлинската държавна библиотека и може да бъде видян онлайн.

Билети на каса Опера

понеделник - петък от 10:00 до 18:30 часa и на Grabo.bg

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Случвало ли ти си е мъжът ти да те завари в леглото с непознат?
- Не, само с приятели.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари