През 2013 г. парламентът изведнъж назначи в едно петъчно заседание Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Коалицията БСП-ДПС си беше загубила ума, пълна липса на самооценка от страна на Доган и Пеевски, политическо късогледство от страна на Станишев

Това припомня журналистът Иван Бакалов в E-vestnik

Пеевски беше символът на задкулисието. Депутат от уж-опозицията ДПС по време на първия кабинет на Борисов, а неговите медии въртяха мощна пропаганда в подкрепа на премиера и очерняха политическите му противници (което продължава и сега).

За кратък период след първите спонтанни протести срещу Борисов – през февруари 2013 – медиите на Пеевски обърнаха палачинката, но през лятото отново нежно започнаха да милват Борисов.

В парламента в онзи ден обаче Борисов и Цветанов гледаха с увиснали ченета от първия ред на банките избора на Пеевски. Какъв е бил пазарлъкът за този избор, не е ясно. След два дни Борисов се провикна от трибуната, че Доган бил поръчал убийството му. После обясни нова версия, че искали да го арестуват и убият в килията. Беше драматизация в стила на бивш бодигард, който иска да си придаде важност пред други мутри. И даде повод светът да се смее на България – лидерът на първата политическа сила обвинява лидера на третата, че иска да го убие.

Но изборът на Пеевски беше толкова неадекватен, че избухнаха спонтанни протести още същия ден. На втория ден, в неделя, Пеевски подаде оставка. Протестите не спряха. Започнаха всеки ден, намесиха се режисьори, клакьори, гербаджии, които бяха отстранени от власт. По-точно Борисов сам се отстрани, като отказа да вземе мандата за съставяне на правителство, а после партията му напусна парламента.

Голямата грешка на Станишев и Доган беше, че не отидоха на нови избори веднага. С всеки ден протести по-нататък губеха все повече. Впрочем ДПС никога не са губили. В момента, в който Борисов обяви, че „Пеевски е жертва”, хвърляйки вината на Станишев, става ясно, че задкулисието пак си е стиснало ръцете.

Сред протестиращите имаше лозунги и пърформанси против Цветан Василев и КТБ, в пълно съзвучие с пропагандата на Пеевските медии, която избухна малко по-късно и събори банката с помощта и на прокурорска акция.

Протестите се превърнаха в многохилядни летни шествия по същите маршрути на жълтите павета, където протестират и сега. Това е непризнаване на изборните резултати – така ги оцени писателят Марко Ганчев в интервю. Наистина, т. нар. умно-красиви нямаха представителство в парламента. Техните насипно-десни партийки останаха под 4-процентната бариера. Възмущението им се изливаше по улиците със затихване до края на август.

Писателят Георги Господинов им даде оценка: „Протестиращият човек е красив”. Някои от техните активисти се изказаха, че те представляват по-умните, по-интелигентните. Така си спечелиха наименованието „умно-красиви”. Телевизиите им даваха широка трибуна, значително повече внимание и присъствие в студиите, отколкото те имаха като изборни резултати. Но те искаха оставка, каквато искаше и ГЕРБ, без да се показва на предни позиции. Стигна се до кулминация на протестите, когато окупираха парламента с барикади от изкъртени тротоарни плочи, събрани боклукчийски контейнери, и с кордони от насядали по земята. Замеряха с камъни и счупиха стъкла на един бял автобус, който се опита да изкара от обсадата депутати.

Сега до такива крайности още не се е стигало. Господинов не нарича протестиращите красиви. Не ги наричат и умни. Партията на власт е по-агресивна към протестите. Полицията употреби насилие неколкократно, имаше пребити.

Тогава примерът Орешарски подаде оставка след година и три месеца. На правителството сложи край ДПС, които винаги действат задкулисно. Тогавашният лидер на ДПС Лютфи Местан пи кафе с Бойко Борисов в Кърджали и даде знак за предсрочни избори. Няколко месеца по-късно Орешарски подаде оставка. На изборите насипно-десните се събраха и на вълната на протестните настроения постигнаха резултат от 8%. И за разочарование на някои протестиращи, за радост на други, те станаха коалиционен партньор и министри в кабинета на Борисов. Въпреки че преди изборите заявиха ясно, че не го искат за премиер. При всеки следващ избор ще си носят позора от тази лъжа и трудно ще станат някога основна политическа сила.

Сега като че ли оставката пак зависи от ДПС. Защото управлението на кабинета Борисов в много пунктове се крепи и на гласовете на ДПС, които уж са опозиция.

Борисов се е заинатил и не подава оставка, но в ситуацията има разлика. Орешарски беше премиер за кратко, а сега Борисов е трети мандат премиер, с едногодишно прекъсване вече е на власт 10 години. Страната е затънала в копуция и задушаваща хватка на партия сраснала се с държавата. Тя упражнява рекет и мачка всеки бизнес, който не е пряко контролиран от нея, с помощта и на прокурорски акции. Самият премиер не дава обяснение за множество улики, които показват, че е върхът на корупцията. Прокуратурата го обслужва.

Отказът от оставка няма да удължи политическия му живот. Очернянето и всяването на раздори у всяка политическа алтернатива, която се появи срещу ГЕРБ няма да има ефект много дълго.

Оставката сега ще се окаже по-добър изход за Борисов. Но той е достатъчно прост (както и сам се оценява), за да не я подаде.