Проф. Антоанета Христова: Българите в чужбина ще се върнат у нас на 70-годишна възраст
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 2
Публикуваме интервю с проф. Антоанета Христова и с доц. д-р Татяна Буруджиева, споделено в 24 часа:
- Проф. Христова, г-жо Буруджиева, работите по проект, чиято цел е да направи обща “снимка” на българите в чужбина. Какво показват анализите ви до момента?
Антоанета Христова: Основната цел на проекта е да разработи политики спрямо българите в чужбина. Работим на основа на анкетни карти - количествено изследване и лични интервюта.
Очертават се няколко значими фактора, които обясняват емиграцията. Сред тях са:
1. В кой период са заминали емигрантите.
2. Каква е нагласата им за завръщане у нас.
3. Интеграцията им в мястото, на което са отишли, във връзка с политиките на държавата приемник.
4. От възрастта - този фактор не е за пренебрегване.
5. От степента на отдалеченост от собствената им държава.
Първо, правим контекстуален анализ на всяка държава - политики към емигрантите и всичко останало. На второ място, направихме количествено изследване онлайн. Така измерихме дори готовността на българите да се включат в изследване.
Имаме отворени въпроси, отговорите им са много интересни. В Испания ни ругаят, обвиняват държавата, че нищо не прави. “Американците” отговарят с желание и обясняват подробно какво трябва да се направи. Дори в начина, по който попълват въпросника, може да се види разликата в националната среда на приемащата страна.
Трето - правим качествен анализ. А на финала ще има доклад за всяка страна, на базата на който трябва да предложим политики, които са валидни и насочени към всички, но и конкретни за различните страни.
Татяна Буруджиева: Нека ви дам един интересен пример всички в ЕС отказват да бъдат определяни като мигранти.
Казват: “Както баба ми от село е дошла да работи в София, така и аз сега работя в Брюксел. И дори тогава е пътувала по-дълго време, за да си види родителите, аз съм за 2 часа в София.” За тях това е нормална мобилност и не могат да разберат докога ще я наричаме миграция.
Хората на средна възраст най-малко се поддават на завръщане. Те не искат да си причинят за втори път в живота такава кардинална промяна. Не искат да станат емигранти в собствената си държава, защото, връщайки се тук, ще трябва да започнат от нулата. Не че в чужбина са направили кой знае какво. И не че не искат да се върнат.
Няма нито един, който да не иска да се върне.
За младото поколение зависи много в коя държава е и как се е социализирало. Колкото е по-отворена държавата към тях, толкова по-малко е желанието им да се връщат.
Третото поколение пък вече е поколение на света, то няма никакъв проблем с връщането или заминаването.
А. Хр.: Анализите ни показват, че емигрантската вълна като цяло е спряла. Нямахме нито една държава, в която да не ни казаха това. През последните 3 г. има динамика на намаляване. Ако преди 3-4 г. са излизали средно 33-34 хиляди, към 2018 г. те са към 30-31 хиляди. Лека-полека намаляват.
Т. Б.: Много силна е била вълната в края на 90-те години. Но това са хора, които вече се водят стара емиграция. Последната вълна е била отпреди 5-6 г., след това спират така масово да излизат навън.
- Като няма вълна, какви са основните аргументи да отиват навън?
А. Хр.: Младите отиват първо, за да учат, защото смятат, че качеството на образованието е много по-добро в другите държави.
Ще дам пример с Франция - това е специфично общество, в което има малки ниши от избраници. Висшето образование там ти дава възможността да влезеш в такива ниши на избраници, хора на високо ниво. Там фунията на приемане е много голяма, но на излизане е най-тясната в европейските държави. И тези тесни ниши те правят много по-избран, много по-ценен, с по-висока заплата. Така българите, които се реализират във Франция през образование, скачат на друго ниво в собствения си живот.
Вторият тип са хора от по-ниския социално-икономически слой - безработни, особено от Северозападна България, които отиват в Южна Испания, Южна Италия, Гърция да работят. Това са основно жени, които гледат възрастни хора или деца. Повечето са буквално заложници на семействата си в България, които стоят тук и не работят нищо. Те казват - ако знам, че в България ще изкарвам такива пари, че да мога да си гледам децата, ще се върна и няма да стоя тук на този ад.
Т. Б.: В Канада е съвсем друго, те са добър пример как да се справим с демографската криза. Там държавата има много социални политики - денталната грижа, очила на децата, всичко. И българите в Канада раждат по 3-4 деца.
Те работят много, но не се прибират често, защото билетите са скъпи, а и вече няма полети на български авиопревозвач дотам.
Зависи страшно много и от спецификата на самите страни, които приемат. Това е може би най-важното от изследването ни - всяка държава има ясна политика за какво са ѝ тези хора и какво прави с тях. Например във Франция е много тежко положението с лекарите, в Канада има голяма драма с учителите...
- Българските лекари могат да се реализират там веднага, така ли?
Т. Б.: Французите са стигнали дотам, че вече дори не изискват владеене на езика, защото не успяват да привлекат достатъчно специалисти.
В Германия е същото. И сега се очаква следващата вълна на висококвалифицирани специалисти в отделни ниши, които европейските държави по един или друг начин ще се стремят да привлекат.
- А каква е ситуацията в историческите диаспори?
Т. Б.: Там ситуацията е коренно различна. Има разлика дори с по-старата - политическата емиграция. Те не си общуват. Тя е натрупала там имоти, които са дарени за български цели, за църкви, за училища...
И всичко това постепенно се македонизира и се превръща в небългарско.
- Как така се македонизира?
Т. Б.: Ами така! Македония дава пари, ремонтира се църквата...
А. Хр.: Ще дам пример със САЩ и още по-конкретно Чикаго и Канада - инвазията на Македония през духовното и през църквата е много сериозна. Те са се сетили, ние - не, защото не си поддържаме църквите.
Направи ми впечатление, че българи частно са инвестирали и са строили църкви. И поддържат общност, която има много съвместни събития. Те живеят заедно през уикенда - от църквата отиват на празник, на рожден ден на дете, после на народни танци, живеят в една среда.
Т. Б.: В Квебек, Канада, българската общност е по-задружна, но попът беше много разтревожен, защото са искали от него да води на английски
Той трябва да избере - да има повече паство, като води на английски, защото младите не разбират български, или по-малко, като си запази традициите. Ето един въпрос, който българската църква трябва да реши. Не може всеки отделен свещеник да си решава, трябва да има ясна позиция.
Но тук трябва и държавата да има позиция. Защото църквата е разделена от държавата, но тя няма как да поеме всички тези разходи да се поддържат тези храмове, за да може постепенно да се увеличава паството.
А. Хр.: Социалната, финансовата, данъчната основа, на която функционира съответната държава, създава различен тип емиграция. Едните са по-мързеливи, по-социално ориентирани, защото там държавата прави всичко. Другите са състезателни, работещи от сутрин до вечер, без събота и неделя, търсещи пари, пари, пари в името на сигурността, стабилността и просперитета.
Т. Б.: В момента в чужбина живее цяло поколение, което се смята за жертва. Това е поколението на 90-те години. Казват: Ние сме дошли, за да изкараме пари, за да могат децата ни да живеят по-добре.
Второто поколение, дори когато са родени в България, а са заминали за чужбина като деца - всичките са реализирани. Всичките са средна класа.
Малко говорят български и малко се интересуват от България.
Но за разлика от американците, които имат всичко и не работят, не се стремят, нашите се трудят, доказват се. И затова са инженери, лекари, съдии, счетоводители с фирми, какво ли не - средна класа.
Интересното е, че от Канада много често се връщат не родителите, а децата. В Америка, обратно - те дори не могат да си представят, че като възрастни ще останат да живеят там, защото ще са в абсолютен затвор.
А. Хр.: Има тенденция възрастните да се връщат. Тоест България ще бъде приемник на възрастно поколение - на хора с пари, които са осигурени и ще си дойдат тук след 65-70-годишна възраст. Те постепенно ще започнат да се връщат - ще си пооправят апартаментчетата тук, къщите.
Защото има един голям мит за високите пенсии в повечето държави. Техните пенсии са високи спрямо България, но не и спрямо държавите, в които живеят сега.
- Да се върнем на старите исторически диаспори - Украйна, Молдова.
Т. Б.: Това е много тежък въпрос в Украйна. За тях България е родината майка. Там става въпрос за родовата памет - във всяко село има книга, която разказва откъде тръгват. Затова агресивната политика на Украйна в момента много ги плаши и те си представят дори обратното прибиране в България.
Ние трябва да решим какво искаме. Или поддържаме историческите общности там, където са, но тогава трябва да има силна, активна и категорична позиция на България какво се случва с тях. Или предпочитаме те да дойдат тук, да бъдат като кръвопреливане на нацията
- Това са активни хора, с големи семейства и много деца, поколения, които са учили и идвали тук. За които идването в България не е травма, а активна крачка.
Ще ви бъде интересно какво показват анкетите ни по повод на гласуването. Сред повечето българи в чужбина няма настроения за нов избирателен район, за собствени депутати и т. н. Повечето разсъждават изключително интересно - тезата им е, че щом не живееш в тази държава, не бива да се месиш на хората, които са там. Те гледат на изборите повече като на повод да се видят, докато отиват да гласуват
И в някакъв смисъл те предпочитат да има повече пунктове, за да могат да се видят, да си поговорят, а не електронно гласуване.
А. Хр.: Тук се преувеличава желанието на българите по света да участват в изборите. Това са единични групи, които са политически индикирани и стимулирани от България да правят този вид външна манипулация. Средният емигрант е толерантен, интересува се, но не желае да гласува, защото смята, че това засяга хората, които са останали в държавата.
Евтим Милошев: Вдигаме заплатите в туризма с около 20%
Пенчо Милков: Стоя изцяло зад мисията на общинските полицаи....
Алисе Муртезова предлага спешна среща за мерките срещу...
Алисе Муртезова предлага спешна среща за мерките срещу...
Алисе Муртезова предлага спешна среща за мерките срещу...