Витрина с първомартенски поздравителни картички ще бъде открита на 1 март в Русенския исторически музей

Картичките, събирани от етнографите на музея и дарени през годините, проследяват традициите и тенденциите в първомартенската обредност, предава БТА.

"В края на ХIХ век под влияние на западноевропейската култура в България се разменят благопожелания чрез илюстровани пощенски картички. Първите честитки за Баба Марта си разменят младежи от интелигенцията. В началото на миналия век в България не се произвеждат достатъчно картички, а обвързани с темата за Първи март няма. Ползват се вносни - най-вече немски, с романтични сюжети или с изображения на девойки и актриси, за които прикрепят мартеничка", обясняват от музея.

В периода между двете световни войни, във връзка с движението "Родно изкуство", се появяват картички, специално създадени за Първи март. Те съдържат етносюжети, символи на пролетта или на Баба Марта. Модели за тях рисуват известни художници като Вадим Лазаркевич.

Заради следвоенната криза се появяват ръчно рисувани картички. През 60-те години на ХХ век родната индустрия произвежда множество и разнообразни първомартенски картички на достъпни цени. Така от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век честитенето на Баба Марта с илюстрована картичка вече е масово явление. В семействата с деца в пощенския плик винаги има и пластмасова брошка-мартеница, обясняват етнографите от Русенския музей и допълват, че картички за Баба Марта се разменят и днес - макар те да са в по-голяма степен виртуални.