Патриарх Максим може да бъде обявен в скоро време за светец от Светия синод на Българската православна църква, научи „Всеки ден". Процедурата по канонизирането му вероятно ще бъде форсирана и това ще стане факт в близките години, а не след няколко десетилетия и дори столетия, каквато е практиката, довериха наши източници в църковните среди.

Причината висшите архиереи у нас да прибягнат до подобно решение, се крие във факта, че дядо Максим е най-дълго управлявалият патриарх в България - той е начело на Българската православна църква цели 41 години, и то през доста различни и бурни периоди - от 4 юли 1971 г. до смъртта си на 6 ноември 2012 г. Освен това през целия си 98-годишен живот патриарх Максим винаги е водел скромен живот на истински аскет и човек, отдаден на вярата и Бога.

Въпреки факта, че той трябваше да се съобразява повече от две десетилетия с комунистическия режим и бе обвиняван, че е бил в близки отношения с вождовете на БКП, Негово Светейшество винаги е работил за единството на БПЦ и успя да преодолее разкола, коментираха пред „Всеки ден" родни духовници.

За да бъде обявен един вече починал човек за светец, трябва да са налице няколко условия - той е да водил високонравствен живот и приживе или след смъртта му с името му да са свързани чудеса. За свят живот се определя този, който протича в прояви на неизчерпаема вяра, надежда и любов, а самият човек е достигнал най-висша степен на морално съвършенство и изцяло се е водил от християнските добродетели благоразумие, справедливост, мъжество, умереност, търпеливост и смирение, разясниха богослови пред „Всеки ден".

Според устава на православната ни църква канонизацията на светии се извършва в присъствието на всички митрополити начело с патриарха и по тяхна преценка. Няма изискване за минимален брой чудеса, за да се канонизира дадена личност. Също така няма определен период за канонизиране след смъртта на някой. Този процес може да стане по всяко време, във всеки един момент.

Досега традицията е била това да става обаче много, много години след кончината на светлата личност. Източници на „Всеки ден" твърдят, че патриарх Неофит бил склонен да обяви предшественика си Максим за светец в съвсем близко бъдеще.

Малко след смъртта на дядо Максим през 2012 г. вече бившият игумен на Басарбовския манастир край Русе архимандрит Емилиян заяви, че починалият патриарх е бил светец още приживе. Патриарх Максим беше пример за стоическо търпение, а търпението и смирението са най-важните неща от монашеския живот, каза духовникът. Дядо Максим бе истински монах и може би заради това Бог го остави толкова дълго да поживее. Много хора казват, че бил противоречива личност, но аз не споделям това. Той много добре знаеше какво прави и от малкото ми срещи с него, когато ни е идвал на гости в манастира, забелязах, че беше блажено спокоен, приятен и непосредствен човек.

Патриарх Максим изтърпя много - и охулвания, и оплювания, но наистина подражаваше на Христа в своята мисия, която никак не бе лека, заключи архимандрит Емилиян. По същото време Балканското атонско сдружение още тогава предложи патриарх Максим да бъде обявен за светец възможно най-скоро. От дружеството посочиха няколко основни причини в подкрепа на своето искане - появата на
кървавочервени сълзи на лика на Богородица на чудотворната икона, донесена от Атон, „Достойно есть" след поставянето й в катедралата „Св. Александър Невски" на 27 октомври 2012 г. и чудното изчистване лика на Пресветата Богородица на 6 ноември 2012 г. - деня на смъртта на дядо Максим.

Миряни пък вече свидетелстват за чудеса, които се случват на гроба на патриарх Максим в Троянския манастир. Много от хората твърдят, че усещат силна енергия около паметника на Негово Светейшество. Те смятат, че тя се засилва от чудодейната икона на Света Богородица Троеручица, която се намира непосредствено до гроба.

Последните праведници бяха обявени през 2012 г.

През 2012 г. Светият синод начело с патриарх Максим канонизира за светци избитите българи от Батак и Ново село по време на турското робство през 1876 г. Това бе първата от 47 години насам канонизация на нови светци. В най-ново време канонизация е имало през 1962 г. на Паисий Хилендарски и две години по-късно - на Софроний Врачански. Последният българин, обявен за светец от Католическата църква, е монсеньор Евгени Босилков, признат за блажен от вече покойния папа Йоан Павел Втори през 1998 г.