"Ние сме болно общество": Тревожните хора на България

0
Статистиката е стряскаща: 14,5% от хората в България в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства
Статистиката е стряскаща: 14,5% от хората в България в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства

"Ние сме тревожно, болно общество, с тревожни хора, обременени от грижи, неволи и безперспективност."

Статистиката е стряскаща: 14,5% от хората в България в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства.

Когато идва първата паник атака, Валентина* е само на 23 години. “Пътувах в трамвая и изведнъж усетих как по цялото ми тяло преминават тръпки - все едно някой ме е включил в електричеството. Разтреперих се, изпотих се, усещах тежест и болка в гърдите, не можех да си поема въздух. Помислих си, че това е краят, че умирам. Ужасът проникна във всяка клетка на съществото ми. Не помня как се озовах у дома. Знам само, че след като пристъпът отмина, плаках с часове.”

След тази случка Валентина влиза в порочния кръг на паническото разстройство, разказва Класа.бг. Пристъпите я връхлитат всекидневно, а страхът се настанява трайно в живота ѝ. Цяла година обикаля по доктори, но те установяват само, че е физически здрава. Накрая отива на психиатър, от когото за пръв път чува диагнозата “генерализирано тревожно разстройство”.

"Ние сме тревожно, болно общество"

Генерализираната тревожност, депресията, фобиите и зависимостите от алкохол и наркотици спадат към групата на т.нар. чести психични разстройства. В световен мащаб те засягат все повече хора. По данни на Световната здравна организация, само в Европа близо 37 милиона души страдат от тревожност, а над 44 милиона се оплакват от депресия. В България 14,5 процента от хората в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства, съобщи Националният център по обществено здраве и анализи. Най-голям е делът на тревожните разстройства, следвани от депресивните и маниакалните състояния. През 2018 година Дружеството на психолозите в България също информира, че тревожността е най-разпространеното психично заболяване сред младите хора в страната.

Причините за развитието на подобни състояния се делят на три категории - биологически, психологически и социални. В последните години водещите медицински организации обръщат все повече внимание на социалния елемент. Акцент върху него поставя и психиатърът Владимир Сотиров, управител на Амбулатория за психично здраве.

"Произходът на психичните разстройства е социален, предизвиква ги средата. Тревожността не е вродена, придобита е. Защото ние сме тревожно, болно общество, с тревожни граждани, обременени от грижи, неволи и безперспективност. Неслучайно хората развиват различни клинични емоционални състояния, най-често тревожно-депресивни. Тези невротични модели на реагиране на стресорите, на грижите и на травмите, които преживяват възрастните, лесно се предават и на децата.”

Според д-р Сотиров, в основата на тревожните разстройства при младите хора са и проблемите им със самочувствието, ниската им самооценка. Обикновено те са свързани със стила на възпитание и отглеждане в детските градини и училищата. “Към тях се отправят твърде много критични послания и забрани, а това е предпоставка за изграждане на уязвими, раними характери и личности, които много лесно могат да развият депресивни състояния”, обяснява психиатърът.

"Много се срамувах, чувствах се сбъркана"

В България, но отчасти и в Германия, проблемите с психичното здраве все още са тема табу. Повечето хора изпитват притеснения да говорят открито за своите преживявания и страхове. Това се дължи както на масово разпространената неосведоменост по темата, така и на натрупаните стереотипи. “В началото много се срамувах от случващото се с мен”, разказва Валентина. “Не исках да споделям, защото ми беше втълпено, че само слабите психически и прекалено чувствителни личности се поддават на психични разстройства. Чувствах се сбъркана, различна.”

Много хора, у които са се загнездили психични тревоги, трудно се решават да посетят специалист. Често пъти имат усещането за провал, защото не могат да се справят сами с проблема. В Германия една част от възрастните пациенти разчитат единствено на личните си лекари и не търсят допълнителна помощ - именно защото се страхуват, че някой може да разбере за състоянието им. Разпространено е разбирането, че човек с психично заболяване не е пълноценен и заради това трябва да крие състоянието си, обяснява Веселина Вълкова.

В България цари повсеместно неразбиране на същността на психичните разстройства, макар че през последните години се наблюдава положителна тенденция към повишаване на психично-здравната култура сред по-младото поколение, твърди д-р Сотиров и допълва: “Хората придобиват повече усет и грамотност за този тип проблеми и разстройства. И стават по-способни да ги разпознават - най-вече благодарение на интернет”.

Да се идентифицират и диагностицират най-честите психични разстройства е само първата крачка в един процес, който понякога продължава години. Лечението изисква време, а в България се свежда най-вече до приемането на медикаменти. Просто Здравната каса не смята психотерапевтичния подход за достатъчно значим, за да бъде включен в стандартния минимален пакет от медицински услуги, които се предлагат на осигурените лица. Официално в България психотерапията се споменава единствено в Закона за здравето - като една от позициите, които предлагат лечебните заведения за специализирана психиатрична медицинска помощ.

При желание пациентите могат да се обърнат към специалист психотерапевт, но за лечението трябва да платят от собствения си джоб. В България минималната цена за едночасова терапевтична сесия е около 40 лева. Като имаме предвид, че психотерапията представлява продължителен процес, който понякога отнема години, мнозина страдащи от психични разстройства просто няма как да си я позволят, понеже им излиза твърде скъпо. И в крайна сметка остават без лечение или се подлагат на неправилно лечение, защото могат да се обърнат единствено към психиатър. А психиатърът от своя страна може само да им предпише лекарства, обяснява д-р Сотиров. Специалистът е на мнение, че честите и леките психични разстройства трябва да се лекуват основно чрез психотерапия, а психиатричният, медицинският подход да остане по-скоро спомагателен.

Друг съществен проблем в България е липсата на закон за психотерапията, който да регламентира дейността на специалистите и да наложи стандарти в практикуването на професията. От 2014 година законопроектът се намира във финална фаза, но тя и до този момент не е приключила. Такъв закон съществува в над 10 страни-членки на ЕС, включително и в Германия. Той позволява разходите за лечение да се поемат изцяло от здравните каси - независимо от броя на терапевтичните сеанси. За сравнение: в Германия официално признатите терапевтични модалности, които се заплащат от държавата, са четири - когнитивно-поведенческа терапия, психоанализа, аналитична психотерапия и систематична психотерапия.

"Държавата изцяло е абдикирала"

Според д-р Сотиров, в България държавата изцяло е абдикирала от грижата за психичното здраве на населението: “Има много голяма неравнопоставеност в отделните региони по отношение на предлагането на психично-здравна помощ. Докато в София достъпът до психиатрични и психологични услуги е много добър, в Смолян например положението е трагично. Причината е, че държавата не инвестира по никакъв начин в развитието на този тип грижа”, смята психиатърът. Според него, превенцията трябва да се състои именно в изграждането на устойчиви държавни политики в областта на психичното здраве, както и в повече инвестиции в образованието. Защото тъкмо образованието е онази система, която се грижи за изграждането на личността.

Честите психични разстройства могат да засегнат всеки човек, независимо от неговата социална, икономическа, семейна или полова принадлежност. Особено притеснителна е обаче статистиката за възрастта: страдащите от психични разстройства стават все по-млади. В България липсват данни какъв процент от хората под 18-годишна възраст са били диагностицирани с подобен проблем. В Германия докладите на здравните каси, които се издават на всеки 5 години, показват, че от тревожност и депресия страдат близо 2% от учениците на възраст между 10 и 17 години. “Смятам, че това се дължи на начина, по който живеем. Всичко е прекалено забързано, а родителите са прекалено заети, за да отделят време за децата си”, казва клиничният психолог Веселина Вълкова, която практикува в бившата германска столица Бон.

А какво правят самите млади хора, за да поддържат душевното си здраве? По думите на психоложката Веселина Вълкова, в Германия новото поколение се старае да работи по-малко, да пътува повече и да се отдава на духовни практики като медитация и йога. Валентина също живее от 3 години в Германия и се опитва да взима пример от своите връстници. Продължава да се бори срещу паническото разстройство, но вече го разглежда не като бреме, а като дар, който е променил живота ѝ. “Именно заради паник атаките събрах смелост и най-накрая напуснах средата, която ме задушаваше. Чрез психотерапията пък непрекъснато опознавам себе си. Смятам, че всеки има нужда от психотерапия, за да се развива като личност. И вече не мисля, че това е проява на слабост, а напротив - изисква се голяма смелост, за да оголиш душата си и да се срещнеш със собствените си демони”, казва Валентина.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Случвало ли ти си е мъжът ти да те завари в леглото с непознат?
- Не, само с приятели.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари