Написах го след петъчното заседания на Парламента... Потресен съм... Такова чак не е било.

Дали някой от тях ще го прочете...

МИЛА РОДИНО!

Колко ненавист... Дива омраза... Бълва отвред... Не се крие...

Гледа народецът... Беден... Объркан... Спрете се! Чуйте ме вие!

Вие, които уж в името свято на нашата тъжна Родина...

Ето ви вече... Доволни... Цинични... Изборът вече отмина...

Вече съдбата на всичките българи само от вас ще зависи.

Ето ви... Тези, които избрахме...Ти си!.. И ти си!!.. И ти си!!!..

Смъквай предишния... Вземай му мястото... Лично, за своя изгода.

Вечният лозунг, изтъркан от ползване “В името на народа!“

И до кога, моя малка Българио!.. Ето те... Вчерашна... Днешна...

Пак ли излъгана.. Пак ли такава... Утрешна... Жалка... И смешна...

Няма ли някога... А пък е просто... Без ругатни и насмешки...

Тези там горе... От тебе избрани... Да проговорят човешки.

Все пак си нашата... Тук си завинаги... Няма как да те преместят.

Мила Родино... Хайде извикай! Може би ще се освестят!

17 април 2021 г