Автобус 310. Писал съм и друг път - за 15 години не съм видял да минава контрола и да се дупчи билет.

Днес в 310 зад мен разговарят две момчета:

- Сега имаме два часа руски, какво ли ще ни карат да правимЕ...

- Как к'во бе братле, ще се преструваме, че ни е интересно.

- Сигурно пак от все същото и по много - ще ни говори срещу Украйна.

- К'во ти пука бе братле?

- Е, все пак...

- Нас к'во ни засяга!

- Не е гот да ни набива в главите тЕя неща.

- Амчи тя е рускиня, к'во очакваш да дудне?

- Като е толкоз за войната, да прати там сина си!

- Ти луд ли си?! Кой си праща сина на война? Отдавна нЕма такива откачалки.

- Е, нали някой отива на война?

- Това са други синове, не на тия, които са за войната.

...

Припомних си как когато Първанов от "Аз не приемам тази война!" стана за Ирак по-голям ястреб от моя състудент Мони Паси.

Аз му казвам на Първанов - като е толкова супер важна за националната ни сигурност тази война, вие бихте ли пратили там да воюват Вашите синове?!

Ама те не са военни!

Не, не, ако бяха военни Вие бихте ли ги пратили? Защото от древни имена вождовете пращат в най-важните битки своите синове! И в Рим - задължително. Дори сатрапът Сталин е пратил на война своите синове! Много лесно е да се пращат да воюват синовете на други майки и бащи!

Николай Слатински