Пътят на русенката до сутрешния блок на Нова телевизия

В края на юли 2018 г. тв журналистката Мартина Ганчева работи с колегите си и изведнъж на ръката ѝ каца калинка. “О, ново гадже”, веднага започват шегите с нея. Оказва се, че калинката сякаш наистина предрича нов път за Мартина, защото няколко дни по-късно по телефона ѝ се обажда Даниел Чипев, който по това време е главен изпълнителен продуцент на “Новини и актуални предавания” в “Нова броудкастинг груп”. Той кани Ганчева да се видят, за да поговорят за работата ѝ. Следва и втора среща, на която вече е и Вяра Анкова в качеството ѝ на изпълнителен директор на телевизията, разказва вестник 24 часа.

Те предлагат на Мартина да стане част от медията, като, разбира се, ѝ дават и малко време да си помисли. Това съвпада с летния отпуск на журналистката, така че тя да може добре да обмисли дали да приеме.

В последния ѝ ден на почивката от брега на морето Мартина казва "да". Малко след това започват и пробите в студиото пред камера, които трябва да определят дали тя ще води новините на Нова тв, или съботно-неделния сутрешен блок “Събуди се”. Надделява второто и така оттогава досега тя всеки уикенд буди зрителите с усмивка и с интересни и важни теми и гости.

Преди да стане водеща на предаването, Мартина трупа задълбочени познания в сферата на международните политически отношения. И това е разбираемо - завършва румънска филология, а след това и магистратура по “Международни политически отношения и сигурност” и живо се интересува от случващото се не само у нас и в северната ни съседка, а и по света.

Мартина е родена в Русе, където живее със семейството си до 19-ата си година. Баща ѝ Румян Ганчев, който, за съжаление, вече не е между живите, е известен историк и общественик. През годините е бил директор на Историческия музей, на библиотеката, заместник областен управител на града, служител в Министерството на културата като директор на дирекция “Музеи, галерии и изобразителни изкуства”. Майката на Мартина е Лили Ганчева - изпълнителен директор на асоциацията “Еврорегион Данубиус”, и се занимава активно с трансгранично сътрудничество. В родния си град Мартина завършва хуманитарна паралелка със засилено изучаване на чужди езици, а и прави първите си крачки в журналистиката - близо година стажува и работи в местното радио “Темпо”. Оттам идва и желанието един ден да стане журналист.

Но когато идва дипломирането и времето за влизане в университет, тя тръгва в друга посока. “По мое време, когато кандидатствах, с български език и литература можех да запиша да следвам българска или румънска филология. Родителите ми ме посъветваха първото ми желание да бъде румънска филология, защото е екзотичен език и защото контактите, връзките със северната ни съседка тепърва започваха да търпят развитие и да набират популярност. Послушах ги”, разказва Ганчева. Оценката ѝ от кандидатстудентския изпит е достатъчно висока, така че я приемат още с първото ѝ желание.

Междувременно тя се явява и на изпита за журналистика, който е в два кръга - писмен и устен. На устния в комисията са Георги Лозанов и покойният вече декан на Факултета по журналистика и масови комуникации проф. Веселин Димитров. “Момиче, знам, че няма да дойдеш в нашия факултет, но ще я работиш тази работа”, спомня си още думите на проф. Димитров Мартина. Защото те се оказват чистата истина.

Още в първи курс като студентка Ганчева търси нови възможности за развитие. Някак естествено след опита от русенското радио се насочва към БНР, където става стажант. Водещата на “Хора, пътища, автомобили” по програма “Хоризонт” Екатерина Дончева я взема под крилото си. “Учех се, правех анкети, репортажи впоследствие и за други предавания като “12+3”, “Преди всички”. И така няколко години”, разказва Ганчева. Когато “Хора, пътища, автомобили” става външна продукция, го поемат Веселин Дремджиев и Иля Селиктар. Те виждат потенциала у Мартина и я правят водеща на предаването. Така тя работи в БНР 9 години - от 2001-а до 2010-а, като външен автор, на хонорар.

Не закъснява и опитът ѝ в телевизията, за която я открива Уляна Пръмова. Мартина е студентка, когато вижда обява във вестника, че се търсят водещи за новинарските емисии на телевизия “Ден”. Решава да се пробва и кандидатства по обявата, макар да няма и ден опит. Когато отива в телевизията, влиза в студиото и застава пред камерите. Няма да забрави как прожекторите я заслепяват тогава. Дават ѝ да чете новините, а когато прослушването приключва, при нея отиват Уляна Пръмова и главният режисьор Христо Чилингиров.

Родена си за тази работа. Камерата те обича. Започвашслед седмица, казват ѝ те. “Това беше началото на моето телевизионно приключение. Последваха “Ринг”, БНТ, “Диема 2”, “Евроком”, RE TV, Тв 7, “България он ер". И днес NOVA”, усмихва се Мартина.

Покрай работата си в “Събуди се” тя успява да се срещне със стойностни и интересни събеседници. Такъв е испанският фотограф Ману Брабо, който работи на граничната линия между живота и смъртта. Той снима само войни и конфликти - в Сирия, Хаити, Хондурас, Косово, Египет, Украйна. “Бил е заложник на силите на либийския лидер Муамар Кадафи, прекарал е 45 дни в затвора и никой от близките и приятелите му не е знаел къде е”, разказва Ганчева. Друга вълнуваща среща, която няма да забрави, е пак с испанец, когото тя нарича търсача на истина. Това е Начо Каретеро, който разкрива тайните на подземния свят и наркотиците в Галисия в книгата си “Бял прах”.

“Тя беше забранена от съда в Испания за пет месеца, но след оспорвана битка справедливостта възтържествува. Още помня и интервюто си с Манал ал Шариф - първата жена, която въпреки строгите ислямски закони се осмели да шофира в Саудитска Арабия. Time и Forbes я обявиха за една от най-влиятелните жени в света”, казва Ганчева.

Сред големите ѝ гордости е рубриката “Светът в България”, която стартира миналата година по идея на изпълнителния продуцент на предаването Нина Александрова и управителя на “Нова броудкастинг груп” Ива Стоянова. “Веднъж в месеца се срещам с посланика на някоя държава. Но освен че коментираме актуални теми, свързани с пандемия, политика, икономика, търговия, туризъм, говорим за културата и традициите на съответната държава. Посланичката на Турция ме покани на типични за страната деликатеси, а посланичката на Азербайджан - на чайна церемония. С посланичката на Нидерландия садихме лалета и карахме колелета, посланикът на Италия ни показа огромна колекция от моливи и химикалки.”

Мартина Ганчева е единственият български журналист, правил интервю с Траян Бъсеску като действащ президент на Румъния. Сама казва, че се е борила със зъби и нокти, за да успее да го заснеме.

Първо, впряга всичките си възможни контакти в Румъния, пише три молби, факсове до президентството в северната ни съседка. Но така и не получава отговор оттам. Успява да намери мобилния номер на говорителя на Траян Бъсеску и му се обажда. “Истината е, че щом румънците чуят някой чужденец да говори езика им, било то и с грешки, омекват! Седмица след телефонното ми обаждане дойде утвърдителният отговор - писмо с конкретна дата и час”, спомня си тя.

В уговорения ден за интервю с оператора минават през сериозна проверка, преди да влязат в двореца “Котрочени” - резиденцията на държавния глава. След това имат достатъчно време да нагласят техниката. “Толкова сме били притеснени, че си мислехме, че в стаята няма контакт и осветлението ни няма да проработи”, казва Ганчева.

Но екипът на Бъсеску е изключително вежлив и помага с каквото може. “Огромно беше вълнението и по време на самото интервю. Бъсеску пристигна като разярен бик, защото час по-рано Крин Антонеску - тогавашният лидер на Националлибералите, беше подал оставка. Казах си: “Не е в настроение. Това интервю ще бъде пълен провал”. Нищо подобно! Получи се страхотен разговор. А на финала Бъсеску каза: “Това ли беше? Очаквах да е по-страшно", и се снима с нас.”

Друг сериозен успех на Ганчева е преводът ѝ на български език на автобиографията на румънския президент Клаус Йоханис. “Това е книга, която всеки политик трябва да има на нощното си шкафче. Ще се изумите от личността на този човек, от замаха на работата му и от скромността му, толкова нетипична за политик от такъв ранг”, разказва Ганчева.

Тя превежда автобиографията на Йоханис през лятото - в свободните часове преди и след работа. И по никакъв начин това допълнително занимание не ѝ тежи. “Исках да науча колкото може повече за румънския президент. Той е имал бедно и скромно детство. Майка му е медицинска сестра, баща му - техник. Често сменяли адреса. Вече голям, сбъдва мечтата си да бъде учител по физика. Късно влиза в политиката. Вкъщи обича да майстори нещо с ръцете си - в градината, в къщата, в избата. Сам поставя фаянс и гранитогрес в банята. Заедно с жена му Кармен са вече 25 години. Нямат деца. Определя себе си като антикомунист, страстен велосипедист. До 30-ата си година се придвижва само с колело. Когато поема Сибиу в качеството си на кмет, изкоренява безработицата, първоначално сам обикаля потенциалните инвеститори и сам инспектира строителните обекти, въвежда информационна система за управление на данни, налага традицията за провеждането на коледни базари. Всяка година облича костюма на Дядо Коледа в името на благотворителността. Дали заради това, или заради името му, румънските медии го наричат и Дядо Коледа. Някои все още го приемат като коледно чудо”, разказва журналистката.

Тя е толкова запленена от личността на Йоханис, че от години трупа своите въпроси към него, подава многократно молби за интервю. Но засега без резултат, защото румънският президент изключително рядко дава интервюта дори за румънски медии.

Самата Мартина мечтае да напише собствена книга, като вече има поне три идеи каква да бъде тя. Едната е свързана с голямата ѝ страст - пътуванията по света. Другата е за интересните хора с уникални лични истории, които е интервюирала през годините. Третата идея за книга идва от ситуацията на пандемията, в която живеем всички от миналата година насам.

Покрай нея сега домът на Мартина е нейният офис и нейната фитнес зала. Почти всичко прави вкъщи, защото през делничните дни работи дистанционно. Служебните ѝ срещи са онлайн, както и голяма част от личните. “В момента не мога да си представя живота без компютъра, телефона и интернет. Но много ми липсва живият контакт. Липсва ми да прегърна роднините и приятелите си. Липсва ми мама, която виждам значително по-рядко, за да не я подлагам на излишен риск. Липсват ми пътуванията. Липсва ми старото нормално. И си спомням коментара на Георги Господинов, който прочетох наскоро: “Може би е още рано. А може би тъкмо сега е времето. Да си сложим бележка на хладилника за тогава, когато излезем оттук, да не забравим да пренесем цялата си любов към света, който ни беше отказан. Любовта, която таим, докато стоим сами и затворени.”

Мартина обича да се шегува, че когато другите се прибират от дискотека, тя отива на работа. В тв студиото събира много положителни емоции от срещите си със своите гости, а и от работата със своите колеги. Не липсват и доста забавни случки зад кадър. Така например два пъти ѝ е падала обецата, докато е в ефир.

Гост се е спъвал в килима пред дивана в студиото, а друг е минавал пред камерата. Случвало ѝ се е неин събеседник да отиде в предаването със скъсани дънки, и то на деликатно място, без изобщо да подозира за това. “Слава богу, режисьорът видя навреме и предотвратихме гаф. Колегата Николай Василковски също често ме разсмива в ефир! На него това му е запазена марка. Най ми е любимо, когато за Никулден донесе шаран в леген и с негова помощ направи прогноза за времето”, смее се Ганчева.

“Чувствам се страхотно в предаването. И за това огромен принос имат екипът и ръководството на медията, които са плътно зад гърба ми и са ми гласували огромно доверие. А зрителите на свой ред отвърнаха с доверие – показват го добрите резултати и рейтинги. Иначе усещането е все едно съм в най-голямата библиотека в света. В едно предаване обикновено има 10-11 различни теми и събеседници. Застъпени са здравни, социални, външно- и вътрешнополитически теми, култура, музика, пътешествия, кулинария – има от всичко. Какъв по-добър стимул да уча, да чета, да ровя, да се интересувам… И да поднеса информацията разбираемо, атрактивно, любопитно и достъпно на всички онези зрители, които рано сутринта в събота и неделя са ме допуснали в домовете си”, разказва още Мартина и допълва - “В една изключително трудна година на пандемия и кризи те избраха да гледат Нова тв. Мисля, че оцениха стремежа ни да предоставяме навременна, актуална и изчерпателна информация за пандемията, без да пропускаме или омаловажаваме нито един от останалите аспекти и теми от живота.”