Когато са на власт, партиите имат да свършат “много работа”. Тогава подаването на оставка е “лесно”, но за сметка на това “безотговорно”. Управляващите обикновено виждат протестите като недоволство “без конкретни искания”. Когато са в опозиция обаче, същите партии чуват “справедливите искания на хората”, а демонстрациите срещу опонентите им са “ценностни”. Така изглеждат приликите между двете най-големи партии - ГЕРБ и БСП, от перспективата на изминалите седем години между 2013 и 2020 г.

Това пише политическият журналист Полина Паунова за Свободна Европа

Днес позициите им са разменени. През 2013 г. кабинетът на Пламен Орешарски управляваше с подкрепата на БСП и ДПС, а ГЕРБ беше в опозиция. През 2020 г. управлява третото правителство на Бойко Борисов с подкрепата на ГЕРБ и "Обединени патриоти", а БСП и ДПС са в опозиция. И тогава, и сега обаче по улиците е пълно с хора, които скандират "Оставка".

Приликите

И протестите и #ДАНСwithMe през 2013 г., и сегашното недоволство са насочени срещу "корупцията". И през 2013 г., и сега протестиращите твърдят, че не желаят просто да заменят управляващите (към дадения момент) с тяхната опозиция в парламента. #ДАНСwithMe започна като спонтанен протест срещу избирането на депутата Делян Пеевски за председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и прерасна в искане за оставката на правителството на Пламен Орешарски. Протестите тогава продължиха повече от година.

Повод за сегашните протести беше акцията на съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов на плажа в местността "Росенец", която илюстрира силното влияние на ДПС върху държавни институции, както и последвалото претърсване на президентството, проведено от прокуратурата и полицията. Протестиращите искат оставките и на Бойко Борисов, и на главния прокурор Иван Гешев.

Как обаче реагират партиите, техните лидери и основни говорители в отговор на народното неодоволство, когато са управляващи и когато са опозиция?

“Властта на всяка цена...”

Денят е 18 юли, а годината е 2013-а. Протестът #ДАНСwithMe тече повече от месец. Тогава, в качеството си на опозиционен лидер, Бойко Борисов се среща с директора на германската фондация "Ханс Зайдел" Петер Витерауф, за да обсъдят политическата обстановка в страната. По време на срещата Борисов заявява по адрес на БСП и ДПС:

"Какви политици обаче са тези, които по никакъв начин не чуват протестите на хората?"

На 4 септември в Народното събрание, което работи на фона на протест с искане на оставката на правителството, председателят на ГЕРБ възкликва по повод лидерите на управляващата коалиция:

”Представяте ли си - така да ме посрещат с месеци и аз да стоя!". След което се обявява за предсрочни избори.

Тогава Борисов казва от парламентарната трибуна: "Властта на всяка цена с нищо не я оправдавам". И отново съветва управляващите да подадат оставка.

Борисов призовава управляващите тогава да се съобразят с протестиращите и да подадат оставка, защото "ако разсъждаваме като демократи, така трябва да се случи". Лидерът на ГЕРБ тогава твърди, че "предсрочните избори са единственото решение" при протести. Борисов призовава кабинетът "Орешарски" да напусне политическата сцена, да се проведат избори и "хората да ни подредят, както пожелаят, а ние ще се съобразим".

“Работа за вършене”

Какво отговарят управляващите от БСП на тези призиви през 2013 година?

Пред бТВ тогавашният председател на БСП Сергей Станишев казва, че оставката е лесно решение, но има "работа за вършене", а страната трябва да се "нормализира".

"Такъв акт би бил безотговорен", допълва той.

В същия стил министър-председателят по онова време Пламен Орешарски разпространява изявление чрез Правителствената информационна служба, че подаването на оставка е "лесно лично решение".

“Но е крайно безотговорно поради опасност от нова дестабилизация на страната, невъзможност за подписване на споразумение с Европейската комисия за следващия програмен период и загуба на милиарди евро европейско финансиране, стабилизиране на енергийната система и решаването на спешните проблеми за обществото ни”, допълва той.

Тогавашният депутат от БСП и настоящ лидер на партията Корнелия Нинова заявява в интервю, че "предсрочни избори означава замразяване на статуквото и нерешаване на всеки един от проблемите на държавата".

"А на тези българи, които не искат оставка, какво да кажем?", пита тя. И призовава гражданите да "дадат възможност на правителството да работи".

Седем години по-късно

Днес думите, а и изразните средства на власт и опозиция са почти същите. Има обаче една съществена разлика – през 2020 г. местата са разменени. От БСП призовават за оставки. В същото време представители на ГЕРБ твърдят, че подобен акт е безотговорен, а управлението има да върши работа.

"Нищо не ни задържа в управлението, освен отговорността", казва Бойко Борисов в ролята си на премиер, седем години след като се е чудил какви политици са онези, които не чуват исканията на хората за оставка.

Корнелия Нинова, която по онова време е искала правителството на Орешарски да бъде оставено да работи, днес казва какво според нея е единственото решение: "Оставка и избори".

"А после, когото хората изберат", добавя тя. Думите напомнят изказването на Борисов през 2013 г., че трябва "хората да ни подредят".

И ако думите на Нинова звучат като тези на Борисов от преди седем години, то нейната роля изглежда поета от Томислав Дончев от ГЕРБ. Вицепремиерът обясни, че правителството иска да работи и това е основният мотив за оставането на власт.

През 2020 година ГЕРБ, също като БСП преди седем години, заявяват, че подаването на оставка е лесен акт, но партията предпочита да носи отговорност.

През 2020 година ГЕРБ, също като БСП преди седем години, заявяват, че подаването на оставка е лесен акт, но партията предпочита да носи отговорност. Тезата изрече депутатът от управляващите Александър Ненков по време на дебатите по поискания от социалистите вот на недоверие за несправяне на кабинета в борбата с корупцията. Той обясни, че правителството няма да подаде оставка “не защото някой ще си помисли, че си пазим нашите местенца още няколко месеца, а защото хората са ни гласували доверие да носим отговорност”.

“Лумпени” или “анархия”?

Приликите между настоящи и бивши управляващи и опозиция не свършват само до аргументите "за" и "против" оставка на правителството.

Преди седем години депутатът от БСП Христо Монов нарече демонстрантите “интернет лумпени”. И допълни, че протестират за всичко, “може би и затова, че са се родили”. Тогава опозиционният лидер Борисов отбеляза, че демонстрациите нямат социални искания, а ценностни.

В наши дни социалният министър на ГЕРБ Деница Сачева отбеляза пред бТВ, че протестите срещу корупцията нямат конкретни искания. А Валери Симеонов (лидер на НФСБ, част от управляващата коалиция) определи демонстрациите през 2020 г. като “анархия и вакханалия, която блокира столицата с часове”.

През есента на 2013 г., след почти шест месеца протести срещу кабинета “Орешарски”, БСП и ДПС организираха митинг на техни симпатизанти в подкрепа на управлението на Орлов мост в столицата. Привържениците на двете партии бяха докарани с автобуси в София и след всяка от политическите речи в подкрепа на правителството скандираха “Победа” и “Подкрепа”.

Тогава опозиционерът Бойко Борисов заявява:

“Ще я докарат действително в един момент да се изправят два митинга един срещу друг. Това ще е пагубно за България”.

На 10 юли 2020 г. ГЕРБ също организира контрапротест и свиква митинг в подкрепа на правителството. “Благодаря ви, че сте тука, защото и ние можем, когато искаме, да затваряме Орлов мост”, казва Борисов на съпартийците си, само седем години след като е критикувал подобно противопоставяне.

Отношението към Пеевски

Прилики между 2013 и 2020 година може да се открият и в отношението на управляващите към бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски.

Преди седем години, когато БСП го подкрепи за председател на ДАНС, лидерът на левицата Сергей Станишев обяви, че депутатът е “преживял силен личностен катарзис”, заради което социалистите му гласували доверие.

Около месец по-късно мнението на Станишев изглежда коренно различно. В разгара на антиправителствените протести той призна, че “има олигархичен кръг” около Корпоративна търговска банка (КТБ) на Цветан Василев (по-късно фалирала – б.р). Лидерът на БСП причисли към кръга олигарси и самия Пеевски.

Седем години по-късно отново в рамките на месец се наблюдава и промяна в отношението на премиера Борисов към Пеевски. В средата на юли на пресконференция премиерът заговори за лице с прякор „Шиши“, което има голямо политическо влияние. На изрично питане от Свободна Европа до правителствената информацинна служба кого е имал предвид Борисов, официалният отговор бе: „Г-н Пеевски“.

Месец по-рано Пеевски е “просто депутат” за премиера. В средата на месец юни, когато министър-председателят даде пресконференция по повод публикувани анонимно снимки от спалнята му. На въпрос на Свободна Европа защо винаги, когато изрежда противниците си, Борисов пропуска ДПС, той отвърна, че ДПС “подмолно действат отзад”, а “Делян Пеевски е депутат” и допълни, че не коментира политици от други партии.