Ковид ни отне Антония Георгиева!

1
Тя живееше с онзи въздух на аристократичния град, в който духът, стилът и изкуството бяха кислородът за повечето от жителите на Русе
Тя живееше с онзи въздух на аристократичния град, в който духът, стилът и изкуството бяха кислородът за повечето от жителите на Русе

Тя живееше с онзи въздух на аристократичния град, в който духът, стилът и изкуството бяха кислородът за повечето от жителите на Русе

Коварният Ковид 19 взе още една жертва - оказа се, че вчера сутринта тихо е пристъпил зад гърба на Тонито, настанил се е с нея в линейката и безцеремонно е спрял дъха й, преди лекарите да успеят да ѝ помогнат.

Всички в редакцията отказваме да повярваме, пише с прискърбие вестник „Утро“. С разума си разбираме колко е непредсказуем и нелогичен в действията си този вирус, който вече втора година не спазва никакъв ред и не следва никаква матрица - а на пръв поглед без всякаква логика си набелязва жертвите, като не оставя никаква възможност да му избягаш.

Антония Георгиева бе дългогодишен коректор във в. "Утро". Работила е и като аранжор в "Нармаг".

Тя десетилетия наред, буквално допреди година, се грижеше за това вестник „Утро“ да излиза без правописни грешки, без объркан словоред или с разменени текстове под снимки. Правеше това още от времето, когато вестникът се наричаше „Дунавска правда“, а дежурствата на коректорското бюро се даваха в печатницата. Тони беше от малкото днешни русенци, които знаеха какво означават вълшебните думички „шпалта“ /лентата вестникарска хартия, на която се прави първата отпечатка на текстовете/, „метранпаж“ /човекът, който сглобяваше страниците от отлетите от олово редове с букви/. Знаеше какви са рисковете някой да изчопли с шилото буква или цифра от текста или пък, не дай си Боже, друг зевзек да бутне нещо в текста на новогодишното слово на другаря Тодор Живков, че да излезе на другия ден с грешки в броя, допълват от редакцията.

Тонито припомняше имена на балерини, актьори, режисьори, художници. И самата тя живееше с онзи въздух на аристократичния град, в който духът, стилът и изкуството бяха кислородът за повечето от жителите на Русе.

Като съпруга на покойния балетния режисьор Стоян Георгиев, самата тя бе изключително фин, деликатен и добър човек. Приятелите ѝ и всички, които я познаваха, ще я запомнят с отзивчивия ѝ и сърдечен характер.

Поклон пред светлата ѝ памет!

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Случвало ли ти си е мъжът ти да те завари в леглото с непознат?
- Не, само с приятели.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари