Не знам дали изобщо осъзнаваме в какво сме се превърнали...

Казват, овце сме. Не, вълци сме. Да вдигаш в десетки пъти цените на защитните маски в аптеките, за да печелиш от страха на хората и желанието им да се опазят, дори не е цинизъм. Престъпление е.

Вълци сме вече. Алчни, ненаситни, бездуховни, грозни, виещи от кеф, че сме спечелили, а не, че сме помогнали.

Вълкът не разбира човешката реч. Знае само да ръфа. Влече го миризмата на кръв.

Кървави затова са ни дните и нощите...

Ние не съзнаваме, че не политиците, а сами сме виновни. Какво тук значи нечий живот, ако не можем да спечелим от него?

Пръв между вълците и последен измежду човеците. Това вече дори не е дилема... Отговор е.

Автор: Лидия Делирадева