В подземието все още се виждат остатъци от медицинско оборудване и лекарства

Мястото е трябвало да послужи като жилище за войниците и техните командири

Преди няколко дни в руската преса се появиха интересни и доста шокиращи снимки на обикновен гражданин станал очевидец на нещо много любопитно.

Руснакът, чието име не се споменава, случайно попада на изоставен, обикновен двор в покрайнините на малък град. В близост до двора се простира огромна пустош, където някога се е намирало военното поделение. Личният състав е прехвърлен в друг град през 2015 г. и територията е заравнена с булдозер. Всички казарми, спортен лагер, столова и паркинг са разрушени само за няколко седмици, а близката пустош остава незастроена. По думите на очевидецът, е страшно човек да си помислим какво би могло да се случи там, където някога се е помещавал главния щаб на военното поделение. За щастие строежът на новите сгради се бави повече от 5 години.

Навлизайки в изоставената пустош, руснакът попада на канализационна шахта, покрита с тежък бетонен капак. Оказва се, че това не е обикновена шахта, която води до огромни пространства с нечистотии, а е истински авариен изход на военен бункер. Отваряйки тежкият капак, веднага се виждат тесни метални, ръждясали стълби, разказва вестник Труд.

Слизайки надолу по тях, човек се озовава в малка тухлена стая, а в единият й край има огромен херметически затворен люк. Помещението е изпълнено с тежка миризма на плесен и влага. Отваряйки люка човек попада в галерия с множество запечатани херметически врати. Техните механизми за отключване са ръждясали от старост и от повишената влажност, а основите им са потънали в бетонния под. Зад вратите има различни помещения: склад за храни, бани, командни стаи и механизми за всмукване на въздух.

Една от стаите най-вероятно е служела като медицински пункт. По рафтовете могат да се видят останки от медицинско оборудване и стари флакони с лекарства. Има едно главно помещение, вероятно служещо за отдих. В подземния бункер има дори монтирано отопление. На една от стените все още са запазени старите нагреватели. Самият бункер най-вероятно е бил убежище за личния състав на военното поделение. Това става ясно от многото дървени легла и нощни шкафчета. В случай на извънредно положение или война тук е трябвало да живеят войниците и техните командири. Командната зала представлява малко помещение, в което освен стари плесенясали мебели, нищо не се е запазило.

Във вентилационната камера от десетилетия лежат допълнителни компоненти за вентилационния блок: устройства на системата за регенерация на въздуха, филтърни абсорбатори. В дървени кутии са средствата за обеззаразяване. Тук във вентилационната камера има електрически предпазители. Резервните акумулатори осигуряващи за известно време пълна независимост на обекта са окислени, а подстанцията, осигуряваща електроснабдяването на съоръжението, е съборена заедно с останалите съоръжения на военното поделение.

Очевидецът попаднал в бункера, признава, че не е безопасно човек да се задържа дълго време на това място. “Вътре въздухът не циркулира “стои неподвижно”, като вода в езерце. И също така, има много плесен по стените”, разказва руснакът.

Бункерът не е покрит със земя само благодарение на заключените херметически врати, които не са позволили на тонове пръст и бетон да запълнят пространството. Шахтата не е разрушена и въобще не е пипана от строителите, които най-вероятно са я помислили за канализация.