Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор отговаря на въпроси по Трудово право в рубриката за правни консултации на вестник Труд.

Въпрос: Здравейте! Работодателят ми забавя изплащането на заплатата вече втора седмица. Всеки ден ме уверява, че ще я изплати утре, но така и не получавам никакъв превод. Какво следва да направя, за да си получа заплатата?, пита З. Илиева от Бургас.

Отговор: Кодексът на труда гарантира изплащането на минимум 60 процента от трудовото възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение продължава да се дължи от работодателя и следва да се изплати допълнително заедно с лихва. Дори един ден забавяне на трудовото възнаграждение – заплата, премия, бонуси, командировъчни или други полагащи се парични средства на служителя, свързани с извършения от него труд, се приема за бавене и подлежи на изискване.

Ако забавената сума не бъде изплатена доброволно и работодателят е забавил минимум една месечна заплата, служителят има право да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие. За целта трябва да се уведоми работодателя със заявление. Трудовото правоотношение се счита за прекратено от момента, в който работодателят получи заявлението от, без да е необходимо неговото съгласие.

Ако трудовите правоотношения се прекратят на това основание, служителят има правото да получа следните допълнителни обезщетения, освен дължимата заплата и лихвата към нея:

– Ако работите по безсрочен трудов договор, работодателят дължи обезщетение в размер възнаграждението за срока на предизвестие при прекратяване, посочен в договора.

– Ако работите по срочен трудов договор и претърпите вреди, вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят следва да ви изплати размера на действително претърпените вреди.

Имате право и на обезщетение за неизползван годишен отпуск за текущата календарна година.

При положение че след прекратяването на договора работодателят продължава да не изплаща дължимите към вас суми, то остава правото ви да ги търся по съдебен ред. Преди това е важно да поискате чрез заявление до работодателя извлечение от ведомостите за заплати относно неизплатените възнаграждения и обезщетения. Ако ви бъде отказано, може да подадете жалба до Инспекцията на труда, която ще изиска от работодателя ви тези документи и ще го глоби за това, че ви е отказал съдействие, което е в противоречие на Кодекса на труда. На база тези документи може да подадете до районния съд Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и да се пристъпи към принудително събиране на полагащото ви се трудово възнаграждение с помощта на съдия-изпълнител.

Имате право и да подадете искова молба срещу работодателя ви в районния съд по седалището на работодателя или по мястото, където изпълнявате трудова дейност. Срокът за това е до 3 години, считано от датата, на която е трябвало да ви бъде изплатено съответното трудово възнаграждение. След неговото изтичане губите това право. След успешно приключване на съдебното производство работодателят ви ще бъде осъден да ви изплати дължимите суми. При такова развитие на съдебния спор разноските по делото ще бъдат изплатени също от работодателя ви.

При ситуации на неизплатени трудови възнаграждения, за повече подробности може да се обръщате към експертите в Регионалните съвети на КНСБ в цялата страна, а ако сте синдикален член към КНСБ, юридическата консултация за вас ще бъде напълно безплатна.