Опашка за ваксини пред "Софиямед"

След като преди  две седмици властите зарязаха всички ваксинационни планове и фази, а от три дни - и по-сериозните противоепидемични мерки, стана ясно, че съдбата на заразяващите е проблем главно на самите тях.

Със сина ми първо се записахме при личните  лекари, но доста бързо се разбра, че и това няма да ни осигури заветните инжекции в близките седмици. Затова, когато чухме, че навръх националния празник от 9 часа в Софиямед ще има свободна ваксинация, и двамата бяхме там още в 8, разказва Емил Георгиев в репортаж за вестник Сега. 

В двора на болницата имаше поне сто души, застанахме чинно зад последния и зачакахме. След 20 минути осъзнахме, че някъде далеч напред една жена, раздава листчета с номерца. На мен ми дадоха 143. Никой не знаеше с колко ваксини разполага екипът. 

Към 9 и нещо от вратата с надпис с Кабинет Ваксини №13 излезе медицинско лице и ни уведоми, че ваксините са 130. Записалите се вече бяхме над 160. Някои си тръгнаха, появиха се други и обстановката започна да изнервя. 

Още малко по-късно се появи човек от охраната на болница нареди първите 20 да влязат и да чакат пред кабинет 13. Влязаха поне 30. След още малко част от тях бяха изведени да чакат отвън, а сред опашката възникнаха вълнения, че са влезли хора без номера, или може би с фалшиви - спонтанното импровизирано следствие не можа да установи. 

Заговори се на висок тон, за малко щеше да се стигне и до бой - защото някой отишъл до тоалетната, друг не не чул, че го викат, а трети и четвърти се възползвали и влезли без номерца. 

Слава Богу, към 11 ч. въпросът беше решен с помощта на медицинския персонал, който разпечата и дори наряза на листчета не толкова лесни за подправяне номера, а един човек от опашката пое ангажимента да ги раздаде срещу предишните. Последният отпечатан номер беше 143 - моят. Някои дни човек просто има късмет. Междувременно друго медицински лице върна надеждата и на тези с по-големите числа, като обяви, че ваксините са 150. Но допълнителни номерца не бяха отпечатани. Раздадоха ни да попълним и декларациите за съгласие. 

Оттам нататък беше по-лесно: през 20—30 минути охраната викаше по 10 души, и странно — но винаги от десетте поне двама липсваха, а понякога и повече. От влезлите също не винаги всички получаваха доза - някои се оказаха с алергии. Затова и моят ред дойде още към 16 ч. - ако всички се бяха явили, можеше да откараме до среднощ. 

Вътре в кабинета ваксините поставяше една сестра, друга (или може лекарка)  разпитваше за алергии и попълваше документацията. Предупреждават 12 часа без яйца, ядки, алкохол и душ. Но това е обичайно за ваксинациите. Когато пред входа вече бяха останали десетина души, се появи и тв екип (Нова ТВ) за репортаж за зелените коридори. Ако бяха дошли към 11 ч., можеше да им се получи по-интересно. 

След десет седмици ще трябва да повторим акцията. Вече знаем, че за организирането на масови ваксинационни кампании на държавата  не може да се разчита много . Все пак добре, че не ни карат сами да си намираме ваксините и сами да си ги бием. Засега.