Изборният кодекс пак ще бъде преправян, ясно е три месеца преди местния вот. Отново е отворен въпросът кои села могат да си избират кмет.

Повече от десетилетие опозиция и управляващи продължават ту да вдигат, ту да свалят прага за вот в малките населени места. БСП отново предлага жителите от села със 150 жители да избират своя кмет, вместо да чакат човек, посочен от общинския градоначалник. ГЕРБ контрират, че по документи може да има 200 жители, а реално да са само 20, пише Павлета Давидова във в. ДУМА. Защо тогава не осъвременят избирателните списъци? Или понеже това отново е предложение на БСП, трябва да бъде отхвърлено? 

Дежавю е положението по селата. Дори лаик може да посочи какви ще са аргументите и на едните, и на другите. Остава Михаил Константинов и ЦИК да се включат с обяснения как ще се оскъпи вотът и колко сложно ще е, ако гласуваме и машинно. Досадно и предсказуемо.

Докато всички партии са се впрегнали, за да се хвалят колко много кметове имат, хората по селата намаляват. Изчезват физически не само от населеното място, а от държавата, някои - и от този свят. А властта нехае. Управляващите ще платят убийствена сума за самолети, а в същото време няма пари за социални подобрения, здравна грижа и трудово подпомагане. Като изключим кампанийното отпускане на средства, разбира се.

Важно е кметът на селото да познава проблемите му. А съселяните му да познават него. Местните избори обикновено са по-истински. Защото дори и с наличие на купен или корпоративен вот хората знаят кого и защо избират. Знаят, че този избор предопределя бъдещето на мястото, в което живеят. Това е истинският мажоритарен вот, затова преференциите са толкова важни. Затова и хората в селата трябва да имат правото да се произнасят кого искат за кмет. А властта да помисли как селата да не остават без хора.