Властта на Борисов в момента зависи от милостта на Доган.

Влиянието на движението е на ниво министри, агенции, регулатори, медии и съдебна власт. Правителството на ГЕРБ в момента се крепи на това, че ДПС още няма нов партньор.

Представяме ви темата на вестник Капитал, по която работиха Румяна Червенкова, Алексей Лазаров и Велина Господинова

2004 г., Ахмед Доган става на 50. Политическият елит е в краката му. Тогавашният президент Георги Първанов му подарява орден "Стара планина", лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев носи на рожденика самурайски меч, тогавашният областен управител на София - ръчно изработен пистолет, а военният министър - реставрирана карабина "Манлихер" от 1946 г. с разрешително и патрони. Бойко Борисов, по това време главен секретар на МВР, идва с малко кученце от породата каракачанска овчарка.

Ахмед Доган тогава едва започва похода си за овладяване на държавата, след който днес той е един от най-влиятелните хора в България. Бойко Борисов тогава също е съвсем в началото на политическата си кариера. Възходът и на двамата върви паралелно и това не е само съвпадение. Лидерът на ДПС стои почти винаги в сенките на властта, докато Борисов е изцяло на светло, но през годините сътрудничеството между тях помага на Доган да разшири неформалната си власт, а на сегашния премиер - да запази официалната. Тази политическа и икономическа симбиоза стига своя апогей през последните три години, когато ДПС, основно чрез Делян Пеевски, получава представителство и влияние на всички нива в управлението - министри, заместник-министри, шефове на агенции, ключови регулатори и най-вече запазване и разширяване на контрола върху съдебната система.

Тримата министри, които Борисов извади от правителство си преди седмица заради съмненията, че са номинации на ДПС, едва ли ще заблудят някого. Влиянието на Доган и Пеевски е много по-дълбоко и за да стигне дотам, договорката трябва да е направена лично от Бойко Борисов и след това налагана пак лично от него на различните места.

Сега изглежда, че

Лидерът на ГЕРБ и Ахмед Доган са скарани

Но това се случва редовно и обикновено не трае дълго. Няколко години след като подарява каракачанската овчарка, Борисов, вече като кмет на София, изпраща сигнал до прокуратурата за незаконно строителство в столичните "сараи" на Доган. "Това е разликата между мен и г-н Доган. Аз спазвам закона, той счита, че всичко е над закона. Ако всеки си направи по една ограда, барбекю или незаконни постройки... затова и държавата е на такъв хал", казва тогава Борисов. На въпрос дали смята, че наистина може да бутне незаконни постройки в Бояна, сегашният премиер, тогава още кмет, отговаря: "Той ръководи държавата, тройната коалиция и всъщност никой не би могъл да го санкционира - нито прокурори, нито ДНСК."

Още тогава това звучи като проблем, но днес, 12 години след тази констатация, е ясно, че Борисов не е направил нищо по въпроса. Дори напротив, властта на Доган и влиянието на ДПС изглеждат по-силни от всякога. Това става на различни скорости - сменят се периоди на любов и омраза. Понякога Борисов говори за Доган с повече уважение. После пак се карат. Веднъж Борисов разказва, че имало подтекст в това, че му подарил куче от българска порода и че то вероятно в пристъп на непоносимост към корупцията му било изяло пауните. После обаче и на двамата им минава и пак се уважават В медиите на Пеевски сегашният премиер ту е тиква, ту слънце. Доган един път говори за "мутризацията на управлението", друг път, че то няма алтернатива. И така повече от десет години.

"И вие скоро ще бъдете от нашата партия, защото това е добро решение за България", каза през март 2015 г. депутатът от ДПС и бъдещ лидер на движението Мустафа Карадайъ на водещата в "Нова телевизия" Ана Цолова. В същото интервю Карадайъ обясни още, че целта на ДПС е да е първа политическа сила в България, защото "това е бъдещето на страната - все повече хора да се присъединят към ДПС". "Стремим се да приобщим към нашите цели седем милиона българи", заяви той.

Сега, няколко месеца преди редовните избори, картите са свалени - ГЕРБ и Борисов изглеждат без възможност да се разграничат от модела на ДПС, в който влязоха доброволно, а обществото отново ще се яви на тест, от който ще проличи каква част от седемте милиона българи са приобщени към целите на ДПС.

На последните избори делът им се оказа огромен - в сегашния парламент няма реална опозиция на обличаните в закони интереси на Пеевски и ДПС и нито една политическа сила, която дори на думи да се противопостави на политическите действия на главния прокурор.

Основаната в началото на прехода от Ахмед Доган партия на етнически принцип, в чиито предни редици се оказаха почти без изключение офицери и агенти на комунистическата Държавна сигурност, е била ефективно изолирана от властта само в един управленски мандат - по време на правителството на ОДС с премиер Иван Костов.

В последвалите години тази

Историческа "грешка"

не беше повторена: ДПС участваше официално в три правителства - на Симеон Сакскобургготски, тройната коалиция и кабинета "Орешарски", а в трите на ГЕРБ - "тихо и отзад" по думите на самия Бойко Борисов.

"Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява и затова най-дълго управлява България." Това откровение на Борисов през 2014 г. по време на краткото му битие в опозиция потвърждава политическата формула на правителствата през изминалите 20 години - като марионетки на ДПС. Но последните две управления на ГЕРБ именно позволиха спорният статут на прокуратурата в конституцията от 1991 г. да развие пълния си капацитет за политически и икономически репресии, както и поставянето на медийната среда под контрола на Пеевски и ДПС.

В политическия пейзаж на България всички станаха ДПС, когато второто правителство на Борисов бламира в края на 2015 г. собствената си съдебна реформа - пакета от конституционни промени, подготвен от излъчения от Реформаторския блок министър на правосъдието Христо Иванов, които щяха да ограничат влиянието на прокуратурата върху съдебната система и да направят държавното обвинение малко по-малко безконтролно. Вместо това ГЕРБ позволи да се приемат предложените от ДПС алтернативни промени, които циментираха нерегламентираната употреба на институциите на съдебната власт за всякакви цели.

Резултатът сега се вижда във всички посоки. Третото правителство на Борисов изглежда на светлинни години от първите две - заедно с всичките им също многобройни скандали. В ролята на министри през този мандат влязоха и излязоха множество хора с изгърмял авторитет на бушони. Политиките за развитие напълно отпаднаха от дневния ред, заменени от изтърканите монолози на премиера за магистралите и успехите - нареждани от джипката или на безбройните брифинги пред правилните медии.

Парламентът е превърнат в пощенска кутия за лобистки поправки, предлагани и гласувани вероятно и без понятие от това, което се извършва.

На мястото на липсващите политики в управлението на държавата се настани главният прокурор Иван Гешев и открито започна да атакува оцелелите демократични баланси в институциите и пазарните основи на икономиката.

Храненият от години с ресурси от бюджета и еврофондовете слон в стаята, в какъвто се е превърнала корпорацията ДПС на Доган и Пеевски, заедно с прилежащите ѝ медии и прокуратура вече е толкова голям, че вероятно се вижда и от Космоса. Но Борисов и ГЕРБ ще продължават да не го забелязват, защото не са си оставили друг път за спасение. Аферата "Костинброд" от 2013 г. с участието на тогавашния главен прокурор Цацаров би изглеждала като невинна закачка в сравнение с това, което днес може да предприеме Гешев срещу властта. И в двата случая обаче Борисов "сам си ги избра".

Хвърлените от правителството близо 2 млрд. лева, които няма да променят нищо, са отговорът на ценностната реакция на протеста срещу начина, по който функционира държавата. Няма съмнение, че ще бъде използвана всяка тактика - от подкупване, през противопоставяне на едни части от обществото срещу други, до насаждане на страх, за да оцелее моделът. И ако след изборите, когато и да са те, главният прокурор остане на поста си, това ще означава, че ДПС е сложило ръка върху бъдещето на България за дълго време. И то в най-добрия случай няма да се различава от настоящето.

Показателно за влиянието на Доган и Пеевски е, че в момента, в разгара на политическа криза, протести и скандали, единствената партия, която реално има някакъв контрол върху ситуацията е ДПС. Оцеляването на сегашното правителство сега зависи не от това колко хора ще се съберат пред Министерския съвет, а от преценката на Доган кое ще му е по-изгодно. В подобна ситуация през 2014 г. беше и правителството на Орешарски. Тогава то падна не заради продължителните протести, а защото спирането на еврофондовете направи БСП непотребен партньор за ДПС. В момента, в който можеше да бъде постигната договорка с ГЕРБ, подкрепата за Орешарски в парламента беше изтеглена. Сега Борисов е в същото положение - решението дали този кабинет ще продължи да съществува, или ще си отиде, зависи от ДПС. ГЕРБ и "Обединените патриоти" нямат мнозинство в парламента, а разчитат на депутатите от "Воля" и "Атака". Формацията на Волен Сидеров обаче е под пълния контрол на ДПС, а лидерът на "Воля" Веселин Марешки е зависим от прокуратурата чрез образуваните срещу него досъдебни производства. Така че, ако ДПС реши да свали кабинета, може много лесно да го направи.

Засега обаче ГЕРБ и ДПС нямат интерес от предсрочни парламентарни избори, защото те минават през съставен от президента служебен кабинет. Той няма големи правомощия, но има сериозна роля в организацията на изборите. Ако реши да прочисти избирателните списъци от мъртвите души примерно, което досега всички управляващи партии отказват да правят, и МВР да осъществи реален контрол върху купуването на гласове, това може да удари схемите, които ГЕРБ и ДПС използват по време на избори.

Има и друго. Внезапното падане от власт е свързано с големи загуби - това са проекти, които няма да бъдат осъществени, договори, които няма да бъдат сключени, и плащания, които, ако бъдат извършени, ще бъдат наредени от друг. Отношения и поети ангажименти, които са в основните на сегашното управление, може да рухнат по неприятен начин, ако властта се пусне по-рано от планираното.

И още едно голямо неизвестно - какво ще се случи в БСП. През септември втората по големина партия ще избира нов лидер и не е без значение кой ще е той. Корнелия Нинова отказва партньорство с ДПС, но конкурентите ѝ около организационния секретар Кирил Добрев са колаборационно настроени, включително към ГЕРБ. Изходът от тази битка също може да предопредели бъдещето на правителството на Борисов.

По-важното, което спасява Борисов на етапа, е затруднението на Доган да намери бързо друг шофьор на държавата. За идните месеци прогнозата не е толкова слънчева. През есента и зимата вероятно ще се засилят едновременно бълбукащите сега кризи - здравната и икономическата, а двете заедно ще върнат отново политическата. И тогава ще дойдат истински трудните моменти, в които ще трябва да се мисли за съвсем нова конфигурация на властта. Въпросът е дали ще има шанс за нещо по-различно от "освежаване" на фасадата, зад която да се скрият пак същите хора от последните 20 години.