Авторски текст на Нели Пигулева във вестник "Утро".

В епохата на високите технологии всяка уважаваща себе си институция вече смята не за чест, а за неотменна необходимост да си направи електронна страница.

Това е възможно най-бързият начин човек да се снабди с нужната му информация, без да издирва телефони и без да губи време.

Друг е въпросът, че друго измерение на същата тази епоха създаде епохални недоразумения като единните телефони за справка, по които, като речеш да се обадиш с намерението да узнаеш адрес или номер за връзка с русенско учреждение, неочаквано научаваш, че всъщност говориш с колцентъра в Бургас или в Угърчин, където и хабер си нямат за какво точно ги разпитваш.

Та затова сайтовете вършат отлична работа, като спестяват на хората ред негативни емоции.

Това най-вече важи за институции, свързани с разписания - на влакове, самолети, автобуси.

Със сайт се е сдобила и русенската Автогара Изток - http://www.avtogara-ruse.info.

От тази точка в едноименния русенски квартал, както е известно на мнозина, потеглят автобусите за доста от сравнително близките до Русе села.

Русенци, които имат вили или къщи в села като Червена вода, Хотанца, Мартен и други китни пообезлюдели населени местенца, знаят разписанията на автобусите - те са ги записали на хартийки и си ги носят в портмонетата.
Случва се обаче понякога гражданин епизодично да реши да отпътува в посока Ряхово, Бъзън или Писанец.

Разглезен от разпространената практика да бръкне в интернет и да научи в колко тръгва автобусът, човек остава слисан, като влезе в сайта на Автогара Изток. И бедата не е в леко небрежно написания пределно лаконичен текст на страницата.

Сбърканите имена на села, изписани като „ХотанОца“, „Щъркелово“ и „ВетРово“ едва ли ще заблудят човек, който живее в Русенска област, особено ако е свикнал години наред да вижда табели с изписаното като „Бесарабово“ село с уникалния скален манастир...

Та това с грешките - буквени или правописни, не е беда и не може да предизвиква объркване. По-любопитното следва. Както всяка уважаваща себе си електронна страница, и тази на Автогара Изток е предвидила линкове - те са дори два /!/, с разписанията на различните междуселски линии.

В момента, в който обаче натиснеш линка и влезеш нататък, се озоваваш пред една ...снимка! Няма грешка: разписанието представлява фотография на няколко принтирани листа, забодени с кабърчета на стената на автогарата!

Как да разгадаеш какво точно пише и в колко точно часа потегля автобусът - това е оставено на досетливостта и зоркото зрение на всеки от посетителите на сайта.

Допълнителната игра на светлини и сенки и слънчеви бликове в момента, когато е правена снимката, правят приключението „В колко тръгва автобусът“ вълнуващо и с неизвестен край.

Още по-интригуващо става това приключение, ако някой реши да ползва втория линк на същата страница - той също се казва „Автобуси разписание - автогара Русе - Изток“, както и първият, но там снимката е вертикална, за разлика от първата, и само мощна лупа може да помогне да се разчетат буквите и цифрите на дестинации и начални часове.

По-досетливите могат да открият, че това всъщност е заснетата долна част от листовете с разписанията, която на първата снимка „не се е хванала в кадър“.
Така или иначе, същинската информация за това кога тръгват автобусите за различните села си остава загадка.

Въпреки очевидно доброто желание на тази русенска автогара да се впише в съвременните комуникационни тенденции. Защо ли си спомням една култова фраза на един руски политик, Виктор Черномирдин, отпреди няколко години:

„Искахме да го направим по-добре, пък то излезе както винаги“.