Скандална снимка показва как арабите в София „гнетят мръвката“ рано сутрин, преди да отворят капанчето си за прегладнели клиенти.

От фотоса, направен в понеделник в 6,47 ч. призори, виждаме бос работник, който натъпква месото на шиша, преди да започне печенето му. Въпросът е дали „кулинарът“ си е мил краката в близките седмици, или пък това не е специфичен начин за овкусяване, непознат в цивилизованите краища на света, съобщава BIG5

Затова, преди репликата: „Един дюнер, моля“, огледайте хигиената на обекта и дали пък по пода не щъкат „бронирани“ Blattaria, т.е., хлебарки.

В своя блог Руслан Трад, председател на Форума за арабска култура и модератор в списание „Българска наука“, обяснява какво е това дюнер:

Мнозина хора едва ли знаят, че истинският дюнер не е това, което се продава по родните дюнерджийници. Всеки, който е посетил Близкия изток ще потвърди, че дюнерът е нещо много различно, в сравнение с това, което ядем тук. Има няколко неща, които отличават истинския дюнер:

1. Не се казва дюнер. Името на този сандвич е шауарма (شاورما), на турски çevirme или по известното döner kebab (което се прави в Анадола). На български има дума чеверме.

2. Използва се специален хляб, не питката (арабски хляб), който в България се прави от арменци. Този хляб има по-друг вкус и е по-тънък. Обикновено майсторът-дюнерджия прави своя хляб.

3. Слага се най-вече месо, с домати. Класическата шауарма е от овче, агнешко и рядко -пилешко месо. Придружено е от прясно нарязани домати, като картофите се слагат отделно в чинийка, която е с допълнителни зеленчуци. В арабските страни това се нарича „сервиз“. Дюнерджийниците предлагат сервиза към дюнера, като на много места той е незадължителен, а на други е безплатен при закупуването на два дюнера.

4. Не се слага чеснов сос. Сосът в истинския дюнер е с тахан, не с чесън.

В неведение съм защо по родните дюнерджийници не правят истински дюнери. Виждал съм дори версии с боб и ориз (на морето, Слънчев бряг). Да, веднъж излизам от апартамента си в Слънчев бряг и отивам да си купя дюнер. Беше с боб и ориз (!?).

Името дюнер очевидно е влязло през Турция, защото сандвича, който е първообраз на дюнера, не се казва така и това име е непознато на юг от Турция. Смятам, че родните производители трябва да се преориентират и да покажат на клиентите си какво е реално дюнерът.