Или колко неистини може да изрече премиерът на един дъх

Колко неистини (меко казано) може да изрече премиерът Бойко Борисов на един дъх? Ето въпрос, над който си струва да работят не журналистите, а математиците. Ако му направят графика, ще видят, че тя не стига нито до пик, а още по-малко до плато, защото е постоянно възходяща, пише Светослав Терзиев във вестник Сега.

Социалните мрежи преливат от негови цитати, които смело се разминават с действителността. Как ли се чувстват европейските му колеги, когато в очите им говори небивалици, без ни най-малко да се смущава? Той обича да ги цитира, за да доказва правотата си. Да проверим думите му с един произволен факт. На 29 април посети Националния център по заразни и паразитни болести в София и разказа следната история: управителката на Европейската централна банка Кристин Лагард му споделила, че се чувства в безопасност, защото има българска БЦЖ ваксина. И не че специално се е интересувал, ами тя първа е повдигнала темата. Седмица по-рано, в изявление след видеоконферентния Европейски съвет на 23 април, той каза без да му трепне окото: "Осигуряваме конюшни, коне съответно, за да може да се джурка и да се прави ваксината след това, за много други болести, за тиф, дизентерия - все тежки, и България е била водеща, неслучайно и БЦЖ-то е българско".

Ако са го чули французи, сигурно са се забавлявали

Вярно е, че България е производител на  БЦЖ, каквито са още двайсетина държави, но антитуберкулозната ваксина има френски произход. Съкращението БЦЖ не е като БДЖ, както вероятно звучи на Борисов, а е BCG - Bacillus Calmette–Guérin - и носи инициалите на двамата френски биолози Албер Калмет и Камий Герен, които са нейни създатели. Тя е изпробвана първо от Института "Пастьор" през 1921 г., а от 1950 г. е въведена със закон като задължителна във Франция. Всички кърмачета са били ваксинирани и родителите са знаели, че децата им не могат да постъпят в детска градина или училище без сертификат, че имат БЦЖ. Така е до 2007 г., когато пак със закон е отменена всеобщата ваксинация с БЦЖ поради почти пълното изчезване на болестта, като са запазени изискванията само за някои целеви групи - например, за децата на граждани от държави в Източна Европа, и в частност от България. И това е било по препоръка не на френските здравни власти, а на Световната здравна организация.

Да се върнем на твърдението на Борисов за казаното от Кристин Лагард, която е французойка, родена в Париж през 1956 г. Според преразказа му тя се ваксинирала с българска БЦЖ, защото като млада й се налагало да пътува в Африка. Ако това е вярно, трябва да е била родена след 2007 г. и сега да е най-много на 13 години. Ако пък не е била ваксинирана като бебе, трябва да не е ходела сетне на училище, макар че е израсла в семейство на учители. Възможно е нейният френски да е бил разбран неточно от Борисов, въпреки че по думите му "всички сме парле ву франсе". Но нищо не е пречело на по-запознати, като съпровождалия го на 29 април министър на здравеопазването Кирил Ананиев, да му покажат, че

твърдението му е силно неправдоподобно

Само че Борисов не търпи да бъде поправян, защото така излиза, че е разобличаван. Гневната му изява на 3 май, когато точно в Международния ден за свобода на медиите се нахвърли над журналистите, че му задават въпроси, бе породена точно от ироничните забележки в социалните мрежи колко е прозрачен въпреки твърденията си. "Някои тулупи спят до обед и после ми пишат постове и ми задават въпроси... Понеже има едни безделници, които няма кво да правят и само си пишат и ме провокират и аз съм им се връзвам." 

Историята с Кристин Лагард е само щрих в изобилното му словесно творчество. Но дали звучи убедително за по-важни неща, когато казва "Никога не съм си позволил на чужд труд да си припиша заслуга" и почти веднага след това отсича "Реорганизацията на индустрията, си е моя заслуга"? Сякаш ни говори отпреди три десетилетия, когато всичкото производство бе държавно и някой отгоре се разпореждаше как да се реорганизира един или друг завод. Не му прави впечатление наличието на частен сектор, където и собствениците имат думата съгласно потребностите на пазара. Затова никак не е достоверна престорената му скромност ("Ако има успех ще бъдеме всичките щастливи, ако има загуба ще е само моя!"), която би трябвало да го възвиси до един исторически еталон.

Проблемът на Борисов е, че не е истински премиер, а е пропагандист,

който постоянно трябва да ни убеждава, че е премиер. Затова изразява враждебна нагласа към журналистите. Той има нужда да вижда около себе си не журналисти, а пропагандисти, които да му пригласят. Неслучайно трите му мандата бяха съпроводени с катастрофално пропадане на България в международната класация на "Репортери без граници" за свобода на словото. Пропагандата е най-грозната метаморфоза на журналистиката и няма как да не прави впечатление както в страната, така и в чужбина.

Обърнете внимание на речника на Борисов - не става дума за неговата примитивна и груба словесност, а за употребата на думи, които издават неискреност. Преди 45 години като студент по журналистика заедно с група колеги бях поканен от тогавашния ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Благовест Сендов (лека му пръст!) да разговаряме за състоянието на журналистическото образование. Математикът се заслуша и ни каза: "Прави ми впечатление, че употребявате думи като "никога" и "винаги" - те не предполагат доверие. Избягвайте ги!" При Борисов точно такива думи са в изобилие, защото има самочувствието, че изговаря истини от последна инстанция, които не подлежат на съмнение. Те са пределът, отвъд който не могат да се задават въпроси. Щом "никога" не си е приписвал чужди успехи, значи

"винаги" заслугата си е само негова

Изключенията, разбира се, са много редки: "Когато съм имал вина, съм си давал оставката - два пъти досега". Откровението му е изненадващо, защото още не сме чули какво точно го накара да подаде оставка през 2013 и 2016 г. Първия път твърдеше: "Не полагам асфалт, за да се лее кръв по него и мирни граждани да се избиват помежду си." Тогава имаше протести срещу ЧЕЗ заради високите цени на тока и никой не обвиняваше правителството. При малък инцидент на Орлов мост бе пукната веждата на един гражданин и това бе всичката пролята кръв. Но Борисов избяга спешно от властта. Втората му оставка дойде след провала на неговата фаворитка за президентския пост Цецка Цачева. И тогава остави загадка, защото сам се свали от власт, като издигна една  непопулярна кандидатура. За какво му бе необходима - не казва.

Може би както заяви в разпаленото си изявление, "щото целия свят работи на проба-грешка". А обществото трябва да го слуша в захлас: ако мине лъжата - мине, ако не - друга ще дойде.