Искам да ви разкажа за един случай от последните дни. Човекът ми е съсед и ме помоли да напиша, за това, че все още има добри хора, понеже той няма достъп до интернет.

Случаят, който звучи като приказка, е действителен, а главният герой в него е 69-годишният Андрей. Срещата между двамата мъже е случайна, на улицата. Там, където ежедневно Андрей "заработва‘" доходите си, за да оцелява, разчитайки на милосърдието на хората.

Дядото всеки ден седи с двете си патерици в района на Морската градина, където го намерил и неговият благодетел. Спрял се до него и го заговорил. Андрей му споделил, че е напълно сам и е излязъл на улицата ,за да изкара някой лев за храна. Казал му и за голямата си болка ,че не вижда добре, защото има старческо перде на едното си око.

"Тогава той ме попита искам ли да ми помогне .Аз се съгласих и двамата отидохме в болницата ,където ме записаха за операция. Човекът плати 1500 лв, а на мен ми даде 50 лв за храна. Хората ме оперираха и сега виждам много добре. Много съм благодарен на този човек за добрината. Запитах го как се казва, той ми отговори, че е Иван Стефанов от гр. Русе, но това не било важно, важно било да бъдем хора и бъда жив и здрав... Помолих го за телефон, за да му благодаря, но той ми каза, че няма нужда, може един ден живота да ни срещне отново. Това е, което запомних. Изключително рядко срещан човек! Никой не е правил такива неща за мен..", с насълзени очи разказва Андрей

Съдбата на Андрей е като на много други българи, живеещи на ръба на оцеляването. Целият му трудов стаж е минал като животновъд по кравефермите. Той е напълно сам, няма близки или роднини. Няма и собствен дом, а живее на квартира, за която заедно с двама работници плащат наема на месец. Пенсията му е малка ,доходите му за храна за от подаянията на хората.

Благодарен е на всеки, който му помага и най-много на благодетеля си, който му връща зрението!!!