На 16 октомври отбелязваме Международния ден на анестезиолога

Анестезията /упойката/ е неразделна част от оперативното лечение. Тя обезболява пациента по време и след операция и създава подходящи условия за работа на хирурзите.

По време на операция животът ни е в ръцете на анестезиолозите. Но въпреки изключително чувствителната роля, която имат, те са почти невидими за пациентите. Те са навсякъде в болницата. В операционната зала, в интензивното отделение, при спешните случаи. Те са лекарите, които подкрепят пациентите преди, по време и след операция.

Но не винаги е било така.

До средата на 19 век, преди да бъде открита общата анестезия, при състояния, когато хирургичното лечение било неизбежно, операцията се явявала алтернатива на екзитус, и не малко хора предпочитали смъртта пред операцията.

Това е кратка история на анестезията.

На 10 декември в далечната 1844 година в малкия град Хартфорд в Кънектикът, на голямо изложение бил представен така наречния „райски газ”. За целта били подготвени 40 галона с газ за демонстрация, предоставяйки възможност на всеки заинтерисован да инхалира и да изпита ефектите на газа върху себе си (обичайно смях, песни, танци, логорея и бой). Осем силни мъже били ангажирани да предотвратят неволни наранявания на участниците.

На шоуто присъствал зъболекаря Хорас Уелс, който забелязал , че тежко паднал мъж не проявил признаци на болка и продължил да се забавлява. Това тласнало Уелс към идеята, че райския газ може да обезболява. Помолил приятеля си Джон Ригс да му извади един зъб, и след потвърждаване на хипотезата му, възкликнал „Нова ера в изваждането на зъби”. След като извадил безболезнено зъби на 15 пациенти, предложил на Джон Колинс Уорън, главен лекар и хирург в Massachusetts General Hospital да направи демонстрация. В тази болница операционната зала била в подземието, за да се осигури спокойствие на хоспитализираните пациенти от проявите на страдание на оперираните болни. Десет минути преди да започне операцията удряли камбанка, за да слязат асистентите и всички желаещи да наблюдават интервенцията.

През януари 1845 година се очаквало да е отбележи настъпване на нова ера в хирургията – безболезнени операции, но това не се случило, защото пациентът, въпреки поддавания от Хорас Уелс райски газ, продължавал да крещи преди и по време на операцията и трудно го задържали на операционната маса.

Друг стоматолог от Бостън, Уилям Мортън, стигнал до извода, че ако двуазотния окис не е достатъчно ефективен за целите на хирургията трябва да се търсят алтернативи. Неговия приятел Чарлз Т. Джаксън, използвал етер при болезнени процедури в стоматологичната си практика, и имал впечатления, че с етер се постига по-добро обезболяване отколкото с райски газ.

Мортън искал да събере бързо голяма група пациенти, върху които да проучи проспективно действието на етера, затова асистента му събирал доброволци на улицата предлагайки на минувачите по 5 долара, срещу получаване на съгласие за изваждане на зъб с анестезия. С помощта на приятеля си Джаксън усъвършенствал „изпарителя” за подаване на етерни пари и насрочили дата за планова операция под анестезия.

На 16 октомври, 1846 година в Massachusetts General Hospital, бил премахнат успешно шиен тумор на пациента Гилбърт Абът, под обша анестезия с етер осигурена от Уилям Мортън, при което Джон Уорън възкликнал „Gentlemen, this is no humbug”.

Кроуфърд Лонг, по това време практикуващ лекар в щата Джорджия направил няколко операции под етерна анестезия през 1842 година, но публикации по темата излезли твърде късно през 1849 година. В Англия Робърт Листън, направил първата операция под обща анестезия на 21 декември 1846.

Смъртността от анестезия заемала сериозно място в общоболничната смъртност при пациентите от хирургичните отделения в началото на 20 век. Бийчър в главата „ Анестезия за ранени в битка” формална част от официалния отчет „Хирургия по време на Втората световна война” отбелязва, че в ранните етапи на войната (имайки предвид въздушната атака на японската армия над Пърл Харбър на 7 декември 1941) неудачния избор на анестетици (барбитурати), и осигуряването на анестезия от неопитни анестезиолози върху травматични пациенти, има за резултат, изключително високо ниво на смъртност.

Приема се констатацията, че приложението на тиопентал при пациенти в шок е причина за „повече фатални жертви сред военнослужещите в Пърл Харбър, отколкото бомбите на врага”.

Сега, развитието на анестезиологията като наука, използването на иновирана високо-технологична апаратура, разработките в областта на фармакоанестезията и високото ниво на квалификация на анестезиолозите-интензивни терапевти направи възможно провеждането на оперативни интервенции с много висока сложност и голяма продължителност във всички отдели на човешкото тяло.

Прилагането на модерните концепции за интензивно лечение по време на анестезия осигури възможност за спасяване на паценти в критично състоянние, като тези с политравма, показани за животоспасяваща хирургия (damage control surgery) с планирани реоперации, както и отговаряне на предизвикателствата на трансплантологията.

Анестезиологът е не само многопрофилен специалист с познания в областта на вътрешните болести, кардиология, неврология,хирургия, ендокринология, но и психолог.

Обикновено, пациентът е притеснен поради предстоящата операция и анестезиолозите са хората, които обясняват, успокояват, отговарят на всякакви въпроси.

 Анестезиолози, благодарим Ви за грижите!