Това е тренировката на синът ми по лека атлетика.

Часът е 17:20. Времето позволява бягане на стадиона. Градския стадион. На входа ме спира сърдит господин с въпроса " Вие къде?". Обяснявам къде и влизам. Обаче вместо да се насладя на няколко много амбицирани деца, попадам на абсолютен мрак, в който не ги виждам. Чувам само гласът на треньорката, която ги пита "Виждате ли? "

И сега питам: Колко милиона се вложиха в градския стадион? Защо бяха монтирани прожекторите, от които целия град не можа да спи една седмица? Защо няма по- малки прожектори? Градския стадион само на ФК ДУНАВ ли е?

Във всяка нормална държава, стадионите са осветени и достъпът до тях е абсолютно свободен. При нас какво? При всяка титла донесена за България, ставаме най- гордата нация, нали господа Управляващи? Но с цената на какво? Ако в тъмницата някое дете стъпи не където трябва, падне и си счупи нещо, треньорът ще е виновен, не вие, нали?

Вие само се гордеете със спортистите на града и с гордост разпространявате снимки с тях.