В един град синът на влиятелен човек решил да се жени. Той...
2
В един град синът на влиятелен човек решил да се жени. Той не можел да избере най-добрата сред три невести, коя от коя по-прекрасни и от добри родове. Тогава мъдрият баща измислил изпитание – дал на всяка от девойките по едно гърне с невзрачно растение.
„Цветето, което ще поникне, е вълшебно и може да изпълнява желания – казал той на невестите. А най-интересното е, че каквото дадете, това ще получите в замяна“.
Момичетата си отишли в недоумение вкъщи. Първата мечтаела за богатство и още първия ден насипала в гърнето златни монети.
Втората искала да стане жена на този човек, защото той бил влиятелен и богат. Тя разказвала на растението колко много иска да постигне в живота.
А третата девойка поставила гърнето на перваза и го поливала всеки ден. Когато й ставало мъчно, тя разговаряла с пъпката на тънкото стебло, сутрин като се събудела, я поздравявала, а вечер й желаела лека нощ.
И ето, дошъл денят, когато момичетата трябвало да занесат гърнетата на стареца. В гърнето на първата поникнало пронизително жълто цвете. То било красиво, но някак нямало живот в него, цветът му преливал в златни нюанси, привличайки погледа, а едновременно отблъсквал с неестествения си вид.
Растението на втората невеста било бледо и се издигало над конкурентите, но съвсем изгубило цвета си, даже листата му били прозрачни.
Когато съперниците видели гърненцето в ръцете на третата девойка, направо онемели от изненада – прекрасно алено цвете се поклащало на тънко стъбълце. Капките роса по цветчетата му блестели от диаманти, а листата радвали очите със своето изумрудно сияние.
Старецът дълго разглеждал гърнетата.
„Ти си искала богатство и си подхранвала растението със златни монетки – казал той на първата девойка. Златото бързо го е направило мъртво. Твоята цел са парите. Върви си, ти няма да бъдеш жена на сина ми“.
„Твоето цвете – обърнал се той към втората претендентка – е отглеждан с празни обещания и неоправдани надежди. То е високо и горделиво, но празно. Точно това ще донесеш ти и на моя син, ако се ожени за теб – това няма да бъде щастлив брак“.
Когато мъдрият старец видят третото цвете, на лицето му се появила усмивка. „Ти си му подарила частица от сърцето си“ – казал той.
– Но аз нищо не съм правила, - искрено се изненадала девойката, - аз само се грижех за него, а пък сутрин му казвах добро утро.
– Това е напълно достатъчно. Ти си дала на твоето цвете любов и грижа, без да искаш нещо в замяна. С тебе синът ми ще бъде щастлив! – казал старецът и благословил бъдещата си снаха.
