На 11 октомври, от 18 часа,  в Художествена галерия – Русе ще бъде открита изложбата „ДАДА 100: Тристан Цара и неговият свят“.

В експозицията ще бъдат показани оригинални литографии на Анри Матис, Пабло Пикасо, Андре Масон и Ханс Арп. Събитието се организира в рамките на форума Дни на културата, изкуството и образованието „Елиас Канети“ на ОП „Русе Арт“ и Международния литературен фестивал Русе 2016 на Международно дружество „Елиас Канети“.

Тристан Цара (1896 – 1963) е роден в Румъния с рожденото име Самуел Розенщок. Поет, есеист, един от създателите на Дадаизма, заедно с  Хуго Бал, Рихард Хюлзенбек, Ема Хенингс, Марсел и Жорж Янко, Марсел Слодки.

Четиримата художници, представени в изложбата, в определен период свързват своя житейски и творчески път с Тристан Цара. Пикасо, Матис и Масон илюстрират книги със стихове на поета, Ханс Арп е негов приятел, съорганизатор на изложби и един от най-важните представители на Дада.
Творбите са част от частната колекция на Томас Емерлинг.
 
Дадаизмът, като радикална проява на авангарда от първата половина на ХХ век, възниква през 1916 г. в цюрихското кабаре „Волтер“, има своите проявления в Ню Йорк, Берлин, Кьолн, Хановер и Париж. В Дада членуват поети, художници, философи, танцьори, артисти от различни части на Европа. 
Името Дада е взето на случаен принцип от речника и е пояснено от Тристан Цара в неговия манифест от 1916 г.  Думата съществува в различни езици с различни значения като: детско конче, бебешко говорене, положителен отговор и т. н. Тристан Цара озаглавява по този начин списанието, което издава и което дава име на цялото движение.

Възникнал като реакция срещу Първата световна война, Дадаизмът се характеризира с нихилистично отношение към красотата, отрицание на естетичните норми, западната култура и ценности. Отхвърлянето на всички традиционни художествени рамки, канони и ограничения води до разчупване на модела в литературата и промяна в изобразителните техники. Новите художествени идеи на дадаистите не могат да бъдат претворени чрез стари изразни средства. Централен елемент на дадаисткото антиизкуство заемат колажите, фотомонтажите и асемблажите.

Творците споделят убеждението, че художникът не е създател на естетически стойности. Дада има антикомерсиален характер – по-важна е идеята на автора, отколкото творбата. Движението дава тласък на концептуалната тенденция в изкуството на ХХ век, трансформира се в други форми на модернизма и поставя началото на постмодернизма.