Дългите работни часове повишават риска от инфаркт и инсулт

„Работих още няколко часа, за да приключа проекта навреме. На следващата сутрин се събудих още по-уморен.“ Това усещане е познато на хиляди хора, които редовно остават след работно време в преследване на срокове и резултати. Но каква е реалната цена на този извънреден труд?

Според редица международни изследвания, продължителната работа извън стандартното работно време сериозно застрашава както физическото, така и психичното здраве на служителите. Данни от дългогодишното изследване Whitehall II, проведено сред хиляди служители във Великобритания, показват, че хората, които работят по 10 и повече часа на ден, са изложени на 60% по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания, в сравнение с колеги, които спазват стандартна продължителност на работното време.

Световната здравна организация също публикува тревожни данни: хората, които работят над 55 часа седмично, са изложени на по-висок риск от инсулт и инфаркт. Учените смятат, че това се дължи на повишени нива на стрес, недостиг на сън, нарушено хранене и липса на движение.

Хроничната умора и изтощение са другите сериозни последствия от извънредния труд. Служителите, които редовно остават след работа, се чувстват по-малко концентрирани, по-лесно допускат грешки и имат нужда от по-дълго време за възстановяване. Данни от Станфордския университет сочат, че продуктивността спада рязко след 50 работни часа седмично, а при 60 часа ефективността е под две трети от нормалната.

Извънредният труд оказва силно негативно въздействие и върху психичното здраве. Увеличава се рискът от депресия, тревожност и чувство на неудовлетвореност от работата. Проучванията показват, че младите хора и жените са особено уязвими към тези ефекти. Липсата на баланс между професионалния и личния живот води до нарушени социални връзки, по-малко време със семейството и повишен риск от емоционално прегаряне.

Особено притеснително е, когато извънредният труд не се заплаща. Това не само поставя служителите в икономически неизгодна позиция, но увеличава стреса и усещането за експлоатация. Според научни публикации, липсата на компенсация е свързана с още по-голям риск от сърдечни заболявания, особено при хора от по-ниските социално-икономически слоеве.

За да се избегнат тези рискове, експертите препоръчват:

• Стриктно планиране на задачите в рамките на работния ден;

• Настояване за справедливо заплащане на извънредния труд;

• Редовна почивка и възстановяване;

• Открит диалог с работодателя относно натоварването и нуждата от баланс.

Макар понякога извънредният труд да изглежда като начин да покажем отдаденост или да постигнем повече, дългосрочните последици върху здравето и качеството на живот често не си заслужават. Както гласи едно от проучванията: „Работата извънредно не е път към успеха, а към изтощението.“