Tрима много различни мъже разказаха за студентските си години пред bTV – проф. Огнян Герджиков, Любен Дилов – син и Георги Господинов.

„През 1966  г., когато за първи път влязох в университета, застанах на главния вход и имах чувството, че цяла София мен гледа. Чувствах се много щастлив – тогава започнах в университета и до тази година са вече много години, от които 42 преподавателска дейност”, каза бившият председател на парламента проф. Огнян Герджиков.

Той разказа и случка отпреди 40 години, когато е бил съвсем млад асистент.

„Трябваше да посрещаме немски професор по линия на научното сътрудничество. Като се каже немски професор, се разбира ГДР, то друго не можеше да бъде по онова време. И с един друг колега  ще го посрещаме на аерогарата. Не носехме табелка с името, а той носеше не особено престижното име Гьоринг.

Решихме, че ще го познаем по физиономията кой би могъл да бъде професор. И сме застанали, аз гледам един се приближава срещу мен с „канадска ливада”, към 50-годишен, викам: „Само тоя ще е”. Втурвам се към него и: „Прощавайте, вие ли сте професор Гьобелс?”. Той се стресна и аз казвам: „Найн, найн, професор Гьоринг!”. И той изведнъж решава, че тук някакви провокации и много скоропостижно се изсули от мен, защото реши, че съм провокатор”, спомня си проф. Герджиков.

„Аз съм завършил по времето на комунизма. И тогава Факултетът по журналистика и масова комуникация беше може би най-идеологическото място”, разказа Любен Дилов – син.

Ето и  една от случките през студентските му години: „Имаше един много забавен младеж, който беше мароканец, но с италиански паспорт и беше изпратен от италианската компартия.

Имаше две жени макар и на невръстна възраст – една в Мароко и една в Италия. Беше много горд притежател на две жени, забавен човек с много лош български и ние много му се подигравахме и го наричахме Корнуто, което на италиански означава рогоносец. И му обяснявахме съвсем просто аритметично правило, че след като има две жени, вероятността да е рогоносец е два пъти по-голяма спрямо този, който има една или няма никаква. И той на нас ни позволяваше тези смешки, но като цяло не му беше приятно. В същото време хората не знаеха какво значи тази дума.

И в двора се развива следната сценка:  Проф. Минка Златева изобщо не знае, че Корнуто не му е фамилията, а обиден прякор. Той няма подписи, не може да завери, съответно прекъсва, въобще драма. Събрал се е целият факултет един пролетен ден, слънце пече и се появява Минка Златева, носи му студентската книжка и крещи със всичка сила: Корнуто!  

Целият двор припада, той отива зъл към нея. „Корнуто, аз ти дадох подпис, обаче искам пред всички да обещаеш, че втория семестър ще идваш редовно”. На което той с много развален български я поглежда злобно и казва: „Мен ме изпраща италианската компартия, политика на компромиси Не – или даваш книжката, или не ми я даваш! Нищо няма да обещавам”.

Писателят Георги Господинов е бил студент „Българска филология” от 1988 г. Година по-късно, след 1989 г., той и състудентите му прекарват половината време на площадите, останалата половина – в университета. 

„Моята история е свързана с това как с мои колеги от курса сме на площадите през декември 1989 г. Минал е месец след 10 ноември и ние си говорим как поне още месец-два и нещата трябва да се оправят и ние се връщаме да си учим. Тогава един от колегите каза: „Момчета, да не ви разочаровам, но сигурно ще трябва да минат поне година-две, докато се оправят нещата”. И ние само дето не го набихме: „Как година-две!

Ние сме на 20 г., след година-две ще завършим”. Сега, 30 години по-късно, като разказвам тази история, си давам сметка колко наивни сме били и какво друго усещане за време е имал човек през 1989 г. Но университетът винаги беше като усещане, че имаш дом зад гърба си”, изтъкна писателят.