Какви са проблемите в държавните културни институти в областта на музикално-сценичните изкуства

Честата смяна на правителствата в България ни поставя пред изключително предизвикателство да започваме с всяко ново ръководство на Министерството на културата от начало, ама абсолютно от начало.

Това каза за аудиокаста "Това е България" на "Фокус" председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански.

"До такава степен, че проблемите на нашия бранш, а той е един от най-многобройните в областта на творческите индустрии, един от най-многобройните и като съюзи сме в Съюза на българските музикални и танцови дейци. И наскоро, даже сред синдикалните организации, и не само нашите в Съюза бяхме направили статистика, оказа се, че един огромен 5%, процент от брутния вътрешен продукт се генерира именно от тези творчески индустрии. За съжаление обаче, както казват, понеже започнахме с български поговорки, бих споменал и една истинска народна мъдрост “Вода газят, жадни ходят", това е нашето положение. Тук, разбира се, проблемът трябва да бъде разграничен между това кой финансира, дали държавата за държавните културни институти в областта на музикално-сценичните изкуства, или изцяло държавата е абдикирала и е прехвърлила една голяма част от нашите музикални и танцови състави, оркестри, камерната опера в Благоевград на общините", каза още той.

Ако най-сериозният проблем пред сектора е не дофинансирането, бихте ли ни обяснили в какво се състои?

"Отново казвам има разлика. Но ще съм кратък, ако мога така илюстративно да разкажа къде са проблемите. А именно в музикално-сценичните, разбира се, и театъра, в сценичните изкуства, които се финансират от държавата действа една особена система, която е единствена, доколкото на мен, а и на колегите ми е известна в целия свят. Тази система третира всички творчески състави и културни институти, като самофинансиращи се и едва ли не самоосигуряващи своята творческа заетост организации. Нещо, което наистина е уникално, с отрицателен знак отново в България. Със Закона за закрила и развитие на културата, чл. 23А е въведена една методика, един механизъм, който през доста от годините вече, в които работи доказа своята неефективност, и продължава да я доказва. А именно новите данни, които Отрасловият съвет за тристранно сътрудничество на 21 ноември ни бяха представени. Само от миналата година до сега, почти всички музикално-сценични, виждам, че и театрите са така, но музикално-сценичните институти вече са със знак минус в бюджета. Тоест, те са, както ние обичаме да казваме “на червено", изразходили са повече, изразходват повече отколкото е могло да им се даде. Именно тези минусови преходни остатъци и тяхното разширяване, може би един или два института виждам, че не са излезли на червено, именно това доказва за пореден път неефективността. Като прибавим и това, че не се отчитат и редица специфики, например регионалната специфика, ползването на сградния фонд, който е различен за отделните културни институти, и най-вече, че тази методика отчита количество брой продадени билети и постъпленията от тях", коментира още председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци.