Ловът и риболовът са начин да се доближим до природата, но трябва да знаем как да я опазваме

Едва ли днес има човек, който да не обича природата. Освен разходките, ловът и риболовът също са начин да се доближим до нея. Необходимо е обаче да знаем как да опазваме дивата ни фауна. Експерти от добротворческата фирма "Сокол- БЛРС" дават няколко съвета за улов на щука и амур:

Улов на щука

Тялото на щуката прилича на торпедо, пише Труд. Тя непрекъснато извършва най-различни бързи движения. Но фактически води заседнал живот. Опитните риболовци разказват, че дори и ранена, тя не бяга. Някои твърдят, че щуката живее над двеста години. Специалистите обаче доказват, че достига възраст около 100 години. В някои европейски страни я развъждат и изкуствено. Лакомията и е пословична. Изтребва дори своите събратя. Понякога яде и птици. Някои смятат, че тя трябва да изяде 25 кг. Храна, за да увеличи масата си с 1 кг. Това количество е значително по- малко. Хищността на тази бързо растяща риба улеснява риболовците. Те са измислили много риболовни методи. Гладната щука хваща стръвно и изкуствена примамка и жива рибка. На прощава дори на бодливия бибан. Предпочита да се хвърля върху жертвата си от засада. А действията и се мълниеносни и точни.

Обитава азмаците, блатата, долните течения на реките. Обича бавнотечащите води с богата растителност. Местата, където се хранят дребните рибки, привличат често този хищник. Особено интересен е риболовът през есента. Тогава щуката кълве целодневно. Стръвта трябва да достигне на около 50 см от дъното на водоема. Ако се използва жива стръв, не бива да се бърза със засичането. Необходимо е да се даде възможност на хищника спокойно да глътне примамката. След като захапе кукичката, голямата щука отива на дъното и се спира там, а малката започва да се мята, дърпа се, понякога изкача от водата, тръска глава. Щуката трябва да се хваща много внимателно. Острите и зъби могат сериозно да изранят ръката на риболовеца.

Улов на бял амур

Вече двадесет години някои от българските язовири се обитават от една интересна риба, типичен представител на съветската ихтиофауна, наречена бял амур. Самото и наименование посочва нейната истинска родина. В свои води тя достига дължина около 120 см. и маса 30 кг. У нас вече се ловят екземпляри с маса около 15 кг.

По принцип белият амур не образува големи стада. Развъжда се заедно с шарана. У нас това става само изкуствено. Белият амур расте бързо. Напролет обикаля разливите. Храни се с водна растителност и така спасява водоемите от обрастване. Зиме напуска тези места и се връща там, откъдето е дошъл.

Уловът на белия амур е подобен на шарановия. Използват се същите риболовни съоръжения. Стръвта трябва да бъде предимно от растителен произход. Със засичането не бива да се бърза. Нека се има предвид, че тази риба е много енергична и след улавянето и оказва съпротива.