Можем ли да живеем в "златно сечение"?
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Терминът „златно сечение“ е въведен от Леонардо да Винчи
Златно сечение, известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция, е ирационално число в математиката, което изразява отношение на части, за които по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата. То се отбелязва с гръцката буква φ и има стойност приблизително равна на 1,618.
Златното сечение е не само математическо понятие, но е символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Терминът „златно сечение“ е въведен от Леонардо да Винчи като пропорция за „идеалното човешко тяло“. То е било познато на египтяните и древните гърци още в античността.
За съвременните му измерения и разбиране, и за начините да го използваме по възможно най-практичния и полезен начин в ежедневието, има направени много анализи. Но, възможно ли е да се живее в „златно сечение“ или това е само игра на думи, терминология, прилягаща на формите в природата и изкуството, но в ежедневието е само добро пожелание?
„Изхождайки от седемте основни закона на сугестопедията и начинът, по който те правят възможно лекото и приятно усвояване на всяка една изучавана материя в учебна среда, откривам, че всичко това, което правя в учебната зала, би могло да направи и останалата част от живота ми много по-приятна, забавна и светла. Важно е да имаме основни принципи, на които да вярваме или всеобщи закони, на които да се опрем. Но, още по-важно и не съвсем лесно се оказва да живеем според тях, да откриваме дали ни помагат или пречат, дали помагат на близките ни, във взаимоотношенията ни, в работата ни или просто съществуват като един недостижим идеал“, казва Ирена Младенова, цитирана от БНР.
Ирена Младенова е сугестопедагог, учител по душа и сърце, магистър по „Предучилищна педагогика“ и „Философия“. Тя искрено вярва в неограничените възможности на човека, търсещ и прилагащ на практика всичко това, което прави ученето забавно, приятно и увлекателно. За нея животът е едно безкрайно пътешествие към нас самите и споделянето му с близки същества. В момента, тя е редовен докторант в Институт по философия и социология при БАН.
Като сугестопедагог и човек, който добре познава седемте закона на сугестопедията, тя ни разкрива, че златното сечение е един от законите в сугестопедията. То изразява шестия закон в сугестопедията.
„Първите закони до шести са любов, свобода, убеденост на преподавателя, че нещо необикновено се случва, многократно увеличен учебен материал. След това имаме пети закон, който гласи – цяло, част, част, цяло или частта чрез цялото и в шести закон, вече, идва златната пропорция, която въвежда хармония във всичко. Седмият закон е свързан с естетиката и класическото изкуство. Това са седемте закона на сугестопедията и всъщност по време на моята практика, аз разбирах как всичко това работи единно и хармонично в учебна среда, и започнах да си мисля...Добре, ако в учебна среда всичко това става толкова леко и приятно, е ли възможно да се случва и в живота? Една хармонизирана среда, винаги, е подкрепяща и вдъхновяваща за хората. Аз не казвам, че непрекъснато трябва да живеем на гребена на вълната, но като цяло е добре да си подсигуряваме такива моменти, в които да се чувстваме хармонизирани. И да, възможно е да живеем според собствените си принципи, хармонично, но това си е сериозна работа.
Първо, човек е добре да започне малко да се наблюдава, защото учебната среда, все пак, е защитена среда и да вярва в тази методика. Това, което е в трети закон, преподавателят вярва, че нещо необикновено се случва, това представяте ли си да го изнесем навън, в света? Много е хубаво, но в същото време е малко смущаващо, когато хората наоколо те виждат, че ти непрекъснато вярваш в някакви чудеса. Можем да не го изразяваме толкова явно всеки път.
Това е начинът, по който децата гледат на света. В цялостната система на сугестопедията се разчита изключително на инфантилизацията, но не говорим за инфантилизацията, като психологическо изкривяване, да речем, а говорим за това ученикът да се довери на процеса, на преподавателя и той самият да вярва. Това е един бумеранг. Така, че когато излизаме навън, законите започват да действат по различен начин, защото имаме влияние на много различни фактори“, разказва Ирена Младенова.