Не всяка гръдна болка обаче произхожда от сърцето, обясни д-р Атанас Маринов

"Сърцето боли, това е един основен симптом, който се изявява при определени патологични състояния на сърцето, най-вече свързани с т. нар. исхемична болест на сърцето, при която в определени ситуации възниква недостиг на кръвоснабдяване, съответно кислородно снабдяване на мускула на сърцето, това се изявява със симптом, който често е болка и ние го наричаме стенокардия". Това каза д-р Атанас Маринов, кардиолог към Медицински център "Проф. д-р Александър Чирков“, предава Агенция Фокус.

"Сърцето нормално боли, но не всяка гръдна болка произхожда от сърцето. Гръдната болка, която произхожда с голяма вероятност от сърцето, има определени характеристики, които могат да ни насочат, че при този пациент може да има проблем кардиологичен, и съответно трябва да се направят допълнителни изследвания, за да се уточни", посочи специалистът.

Той обясни, че има и гръдна болка, влияеща се, провокираща се от дишане, която обикновено не произхожда от сърцето, е с друг, често незначителен произход. "Но винаги при гръдна болка пациентът трябва да се консултира с личен лекар, ако трябва и последващи изследвания, защото сърце боли", подчерта д-р Маринов.

По думите му всеки орган си има специфични функции, а сърцето просто е част от целия организъм, който е съвкупност от органи и системи, които си изпълняват своите функции, Сърцето участва в целия организъм и не може да бъде отделено по принцип като нещо изолирано и отделно, и си има своите особености.

"Особеностите на сърдечно-съдовите заболявания са, че са много разпространени и по този начин повлияват на много хора и в частност целите здравни системи се натоварват, което определя важността да има изградена политика на здравните системи, насочени към намаляването. Всъщност, целта е да намалее този товар, който е наистина голям, засяга голям ресурс от обществото. Целта е да се намали товара от сърдечно-съдовите заболявания, тъй като са много разпространени и засягат много хора", поясни кардиологът.

"Ако в определени общества са постигнати добри резултати в намаляване на заболяванията сърдечно-съдовите, това е постигнато най-вече, не толкова чрез лечението на изявената сърдечно-съдова болест, а по-скоро чрез превенция, чрез профилактика, която дълготрайно трябва да се провежда, за много периоди от време, върху голяма група от хора, за да се постигне такъв добър резултат, какъвто има в някои развити западни общества постигнат.

Големи рискови фактори са артериалната хипертония, захарния диабет, тютюнопушенето, някои придружаващи заболявания други, като бъбречни заболявания, като някои наследствени заболявания. Целта е всъщност да се повлияят тези рискови фактори и това носи голямата полза за намаляване на сърдечно-съдовата болестност и смъртност. Това изисква много целенасочени действия на индивидуално ниво, т.е. насочено към пациента и на обществено ниво към голяма група хора", смята д-р Атанас Маринов.

Относно температурите и това как те влияят на хората, специалистът каза, че екстремните, крайните температурни условия, дали ще са високи или ниски, са по-трудно поносими от хората със сърдечно-съдови заболявания, което води често до влошаване на състоянието им, изява на повече симптоми.

"Най-важното, специално, ако говорим за високи температури и за жеги, е човек да бъда с една редовна консумация на достатъчно течности, да не се стига до обезводняване. Особено пациенти, които са със сърдечно-съдови заболявания, често са с диуретична терапия, това в по-топлото време създава риск от дехидратация и съответно изява на симптоми. Диетата трябва да е по-скоро лека, базирана повече на растителен произход, на плодове и зеленчуци, естествено, с по-малко количество мазнини, особено произхождащи от животински произход, наситени. И така, една лека и достатъчна диета, осигуряваща добра хидратация", уточни той.