Икономист: Свързаните с хоум офиса промени са с огромни недостатъци
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Ще доведат ли промените до популяризиране на хоум офиса или напротив – ще ограничат гъвкавостта на трудовия процес?
Труден ли е пътят за намиране на пресечна точка между интересите на работодатели и служители? Темата в предаването "Точно днес" на Радио Пловдив коментира икономистът от Експертен клуб за икономика и политика Георги Вулджев.
"Изглежда че ще е трудно. Като цяло тенденцията по света се разшири след Ковид пандемията и особено, що се касае до офисна работа, все по-често работодателите да предлагат такъв тип гъвкави работни опции. Затова е добре законодателната рамка да бъде обновена в това отношение, да се отчетат тези промени на пазара на труда", каза Вулджев.
По думите му това, което се предлага, има някои огромни недостатъци и ще създаде проблеми на работещите хора.
"В една част от тези промени се предлага ясно да се урегулират почивките, работното и неработно време от къщи, т.е. да не може работодателят, да те тормози в 21:00 ч. вечерта, когато си в извънработно време да ти звъни и т.н. Но мисля, че те повечето хора се разбират с работодателите си тези неща да не се случват и ако работодателят ти е адекватен, той по принцип няма да прави такива неща, а ако не е, просто ще го смениш. Не виждам държавата как би могла да регулира лесно това. Но големият проблем още, когато се повдигна този въпрос, беше да се дефинира ясно в трудовия договор къде и какво ти е работното място", коментира икономистът.
Той припомни, че законодателните промени целят да дефинират къде е работното място на работника вкъщи, за да се елиминира отговорността за работодателя от трудови злополуки, които се случват на работника вкъщи. Вулджев определи като глупаво, ако при смяна на описаното работно място вкъщи се налага да се подписва нов трудов договор, защото основното предимство на работата вкъщи е, че е гъвкава. По думите му хората търсят работни места с такива опции, защото искат да са по-гъвкави от гледна точка на това къде работят и да не са фиксирани на едно място вкъщи.
Според икономиста не е лоша идея при промените в бюджета предварително да се определят някакви пари от капиталовата програма за общински проекти, което той определи като стъпка в правилната посока.
"Големият проблем с общинското финансиране в България е, че е изцяло зависимо от държавата, защото общините разполагат с много малко ресурси. И това е един дисбаланс в данъчната система, че местните данъци, приходите, които имат от данъци общините, са нищожни и това е нещо, за което от отдавна се говори, че трябва да се промени. Не е добре, че общините са зависими от централния бюджет, защото правителството няма как да е наясно със специфичните нужди във всяка една община в страната, това е работа на местната власт. Затова кабинетът не може толкова ефективно да изразходва ресурс за някакви местни инвестиции, колкото може конкретната община.
Аз съм привърженик на идеята да се реформира данъчната система и да се промени този баланс, включително чрез децентрализиране на данъка върху дохода (ДОД) и част от парите, които държавата събира от ДОД да остава в съответните общини. Сега това, което се предлага не е лошо, но бих искал да видя повече промени към фискална децентрализация и това, което предлага правителството е малко по-прозрачен механизъм за преразпределяне на пари от централния бюджет към общините", подчерта Георги Вулджев.
"Не се съмнявам, че Асен Василев има проблем с тази идея, защото той като цяло е много властен финансов министър. Не съм напълно съгласен с доводите му. Цялата работа е, че Асен Василев и неговият екип предпочитат да контролират изцяло финансите в страната", заяви Василев.
Според него самият бюджет до известна степен си противоречи, защото приходите от ДДС, които са заложени в бюджета, са почти два пъти по-високи от очаквания ръст на номиналния Брутен вътрешен продукт (БВП) в страната, т.е. правителството очаква приходите от ДДС да растат два пъти по-бързо от икономиката, което няма как да стане чисто икономически.
По отношение на минималната работна заплата, която предстои да стане 933 лв., икономистът посочи, че тя твърде много се е увеличила през последните години и предложи, ако ще се увеличава толкова много, то да е само за София, където средната заплата е много по-висока от тази в страната, за да се реформира системата по някакъв начин и да има диференциация.